Създадох този блог, за да има място, където да пиша за нещата, които ме ядат отвътре.

Вълнуват ме социално-икономическите проблеми на днешния и утрешния ден. Води ме здравия разум и логиката, но рядко съм безпристрастна и не крия емоцията и политическата си идеология. Аз се самоопределям като анархо-феминист – идеология, тепърва придобиваща популярност в широките кръгове. Затова повечето неща, които ще прочетете тук ще ви звучат хем познато, хем нестандартно.

Защо всичко трябва да се обръща на политика?

Като дете израснах с римите на песента „Аз съм просто човек“ – „Аз не съм комунист….аз не съм шовинист….аз не съм нихилист…..и т.н……..“ Но сега вече съм на средна възраст и добре осъзнавам, че проблемите ни могат да се разрешат само с политически действия. „Просто човек“ не заема политическа позиция, което ми звучи някак си безотговорно на фона на огромните опасности, които заплашват оцеляването на човечеството.

Кои са водещите ми принципи?

Някои проблеми са толкова сложни, че хората въртят, сучат и дебатират до посред нощите. Често дебатите приключват с т.нар. „компромис“, като например:

  • „няма нищо чисто бяло, или чисто черно“, или
  • „и двете страни имат право“, или
  • „нищо не може да се направи“………

………и в крайна сметка нищо не се прави ……… и нещата излизат извън контрол – както става с глобалното затопляне и нарастващия нео-нацизъм.

Затова е изключително важно да имаме стабилен етичен барометър, който да ни напомня кое е правилно/неправилно, допустимо/недопустмо, човешко/нечовешко и т.н. и да ни помага да взимаме решения, а не да отлагаме постоянно. Моите водещи принципи, които не подлежат на компромис са:

  1. Вярвам, че всички хора сме равни – всички имаме право на равни човешки права и на равни възможности, без значение кога и къде сме родени.
  2. Убедена съм, че йерархичните структури винаги са корумпирани, защото когато има стълба безскрупулните същества бързат да се изкачат първи и в процеса стъпкват останалите. Имаме нужда от истинска пряка демокрация, която да ни предпазва от авторитарната и тоталитарна власт.
  3. Тежи ми за всички хора, които страдат от физически, психически или икономически тормоз. Изпитвам пълна нетолерантност към всяка форма на потисничество. Най-разпространената форма на потисничество е патриархалния строй, който потиска не само жените, но и мъжете.
  4. Уверена съм, че не можем да спрем глобалното затопляне като наливаме пари в корпорациите и се надяваме те да променят поведението си. Доказано е, че капитализмът убива планетата и е време да решим кое е по-важно за нас – печалбите на богаташите или оцеляването на човечеството. Аз съм родител на две деца и за мен е изключително важно те да имат бъдеще.
  5. Води ме стремеж към човешка свобода. Мисля, че можем да постигнем индивидуална свобода, само когато постигнем колективна свобода и бъдещето ни не е постоянно застрашено. Мечтая за общество, където се грижим един за друг, както си му е реда – възрастните за децата, младите за старите. Всеки да дава колкото може и да не взима повече отколкото му трябва.

Каква ми е целта? 

  • да ви запозная с нови идеи,
  • да ви трогна със стари емоции,
  • да ви жегна, за да не се примирявате

и искренно се надявам да се еманципирате и вие за борба.

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑