Кой участва в българския „транспорт“?

Представете си какво е усещането да си имигрант в чужбина, да отидеш на високо прокламирана постановка в един от най-добрите театри в света и да се окаже, че главния режисъор е българин. На мен ми се случи и просто щях да се пръсна от гордост. Пиесата беше “Руски Транспорт” в Steppenwolf с режисъор Ясен Пянков, а годината беше 2014. Aз все още си спомням това преживяване сякаш беше вчера.

Историята е за едно обикновено руско имигрантско семейство в Ню Йорк. Това само по себе си предразполага хем за комедия, хем за трагедия. И наистина – пиесата има комични елементи, но те са само за да помогнат на публиката да смели основната история, която е особено тежка – едно обикновено семейство бяга от живот обсебен от руската мафия, само за да попадне в нейните окови от другата страна на океана. И всичко това се случва на фона на мощния глас на Висоцки, който ни напомня, че мафията не съществува в някакъв си вакум.

anc_theater-russiantransport-magnum

Честно казано незнам как пиесата е резонирала с широката публика, но аз лично не съм била така трогната от представление досега. Цялата втора част я изгледах през сълзи, сякаш останалата публика не съществуваше, а актъорите бяха на сцената само заради мен. Това изживяване се превърна в своеобразна психоанализа и сякаш Ясен целеше точно на мен да каже нещо и да ме събуди от дългогодишен сън.

За да стане ясно защо си изревах очите, аз трябва да разкажа за себе си. Родена съм в началото на 80те в Пловдив – в град на кръстопът,в държава на кръстопът, във времена на кръстопът. В годините, когато аз растях търговията вървеше добре – стоката беше изключително ценна, а цената и изключително ниска. Българската мафия по онова време специализираше в трафик на оръжия и момичета. Човек е лесно да забрави за оръжията – не ги виждаш как се произвеждат, не ги срещаш по улиците и не е нужно да мислиш как ги използват. Но как се забравя за момичетата, които едно по едно започваха да изчезват от живота ти?

russiantransport-604x270

Бяха минали години преди напълно да осъзная какво точно се е случвало около мен. Но като поотраснах бях почнала да свързвам точките и да разбирам защо момичетата са се “провалили“. По-късно пък осъзнах как точно си изкарват прехраната “пичовете” с лъскави коли, по които се превъзнасях. И най-накрая съвсем ми стана ясно като прочетох “МакМафия” от Mиша Глени, която разглежда мафията като международна структура и отделя специално внимание на ролята на България в глобалната нелегална икономика.

И уж ги знаех тези работи, а пък се оказа, че не бях подготвена емоионално да гледам за транспортирането на руски девойки от провинциалните им домове в студена Русия до публичните домове в най-великия град на света. Това, кето бях забравила (или го бях натикала дълбоко в подсъзнанието) е колко широко разпространена беше мафията, когато аз бях дете. Припомних си колко хора и семейства около мен бяха свързани с този нелегален трафик по един или друг начин. Моята рода не правеше изключение. Цялата ни икономика поддържаше тези, които печелеха от трафика – хората им строяха къщи, печаха им хлябове, пееха им песни, а на тях им плащаха с левове от продажбата на дъщерите им. Това е много болезнен спомен, който и сълзите не могат да удавят.

Доколкото знам, този проблем е понамалял в България, но трафика на хора си продължава. И за съжаление не можем да го спрем с пиеси и писане на статии за пиеси. Но нека поне да не забравяме и да подготваме следващите поколения да не попадат в същите мрежи.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: