Много искам да ти разкажа за Пловдив
Не за Пловдивь, оня хубавия…..
Дето се наглася с цъфнали рози по булеварда
Не за Пловдивь, оня оживения….
дето се възбужда от тълпите пред театъра
А за онзи Пловдив, с олющените блокове….
дето, колкото и да го чистиш все мръсен остава
За онзи Пловдив, начумерения….
дето, колкото и да го тормозиш, все не вдига врява
Много искам да ти разкажа за Пловдив
дето го напуснах преди години и сега ми липсва….
Едни се целуват нежно като гълъбчета в градинките по тепето,
а други се натискат грозно по пейките в крайните квартали.
Едни са от града, други са от село,
а трети са тук от край време,
но ние пак не щем да ги признаем за хора като нас.
Едни казват че живеят за децата си, други за внуците си,
но никой не смее и да помисли, че живее за себе си.
Във вечния град всички идваме и си отиваме
и сме в Пловдив все за малко.
Свобода СтаниМирова 
Вашият коментар