ПОЕМА 1 (без име)
(намерена в района на 61ви пехотен полк Август 1918г.)
О, другари, войници,
Става три години
Откак се ние бием,
Кръвта си ние леем,
Не дойде ли време
Да запитаме ние
Защо се ние бием
Защо не ни кажат
Причината гдей?
Или всички ще измрем
И то без да се опрем?
Нека извикаме другари
Всички дружно кат един
С общи сили дружина
С братски сговор
Спрете войната, господа.
Спрете и най-подир
Стига толкоз жертви,
Стига толкоз кръв,
Стига толкоз мъки,
Стига толкоз глад!
Нам живота ни дотегна
От тази ваша война
Но не мислете вие вече,
Че така безропотно ще да
мрем
Ще дойде и на нас време,
Когато и ний на вас ще си отмъстим.
Това време наближава.
Скоро червено революционно знаме ще се вей
И ние всички под него
Мирът ще наследим.
ПОЕМА 2 (без име)
(намерена в района на 20ти пехотен полк Август 1918г.)
Селяко храбри, сън не заспивай,
запусто кръвта не си проливай,
От сън лъжовен ти събуди се,
умът в главата ти събери си.
Какво още чакаш, какво още дремеш?
Та нали си ходил в отпуск в дома си?
Дали ти не видя герои тилни, управници диви?
Как се отнасят към нас от фронта, мили?
Дали ти не видя какво ще си вземеш?
От твойта нива за злата зима!
Жена, деца ти боси и голи,
колкото житце те са събрали,
глутница вълци от хора лоши
с писмо в тефтера са го прибрали.
Крещят те вляво, крещят те вдясно,
че ще го пращат на фронта тамо.
И тъй майсторски и безсъвестно
ще те окрадат само да видиш.
Зима ще дойде, вятър повее,
студ ще захване, мраз ще запее,
какво ще да правят твойте дечица,
жената гола, боса горчица.
Ама ти тука, в този окоп
Вечно ще бъдеш окаян роб,
с дрипи, с парцали, крака боси,
с лице изпито, с изгнили кости.
Как ще посрещнеш лошата зима?
Или ще кажеш – нека загина,
за чест и слава, мила родина,
ти си за меня райска градина.
Селяко храбри, сън не заспивай,
запусто кръвта не си проливай,
От сън лъжовен ти събуди се,
умът в главата ти събери си.
Свобода СтаниМирова 
😔
ХаресвамХаресвам