Пет причини защо патриархалното насилие е класов проблем

(Под патриархално насилие да се разбира вербално и физическо насилие, което поддържа патриархалната йерархия и надмощие основано на пола, сексуалността и старшинството базирано на възраст. Жертва на патриархално насилие може да бъде всеки, но най-жестоко и често насилието е над жени)  

Преди няколко дена започна #metoobg кампания, която набира популярност и се разширява ежеминутно. Оказва се, че в цялата страна няма човек, който да не е засегнат от насилието.

Защото домашното насилие и насилието над жени засяга всички – родителите на насилника, родителите на жертвата, детето, чувствителната приятелка, услужливия братовчед, приказливата зълва, навъсения съсед, колежката, даже дядото, който продава на сергията пред блока…..

Патриархалното насилие засяга всички около теб. Тоест всички от социалното ти обкръжение. Или иначе казано всички от твоята класа.

Ще кажете – „Чакай малко! Какви класи те гонят тебе? Какво приказваш, бе човек! Това са някакви откачалки, които посягат на жените си и просто държавата не си върши работата да ги наказва“.

Работата е там, че всеки един човек, притиснат от динамиката на капитализма, която ни изцежда ежедневно, всеки един от нас много лесно може да изпадне в позицията на насилник. Когато умората, напрежението ни изтощават регулярно до крайност – човек много лесно може да изгуби човешкия си облик. Впрегнати в борбата за оцеляване, преследвайки осигуряването на най-елементарните нужди, описани от Е. Маслоу като основа в пирамидата на човешките потребности, ние много лесно можем да избутаме настрани човешкото у нас и да надделее животинското.

Публична тайна е, че икономическия продукт, който хората изработват в една 40-часова работна седмица, може да бъде изработен за 30тина часа работа седмично. Няма логична причина да не се премине на 4-дневна работна седмица, но тогава на работниците би им оставало повече време да израстват като хора и да се замислят по-дълбоко за смисъла на много неща от живота. Това обаче не устройва капиталистите – те имат нужда от полу-отпочинали роби, които да имат ресурс да мислят само за работата и ежедневното си оцеляване. А преумората да ги кара да се тровят помежду си – дали в борба за израстване в служебната йерархия, или да разтоварват у дома, удряйки по масата, създавайки си по тази начин илюзия, че поне в някаква част контролират животите си. „Разделяй и владей“ – старо като света, но продължава да върши работа на управляващите класи. И патриархалното насилие е част от това разделение, чиято цел е добиване на повече власт.

Затова, като един от класовите проблеми, патриархалното насилие е пряко свързано с класовата борба. И не само защото колкото по-бедно е населението, толкова по-жестоко е насилието над жени, но и защото патриархалното насилие е една от големите пречки за успешна класова борба.

Пет причини защо патриархалното насилие е проблем на класовата борба:

1. Патриархалното насилие разрушава солидарността в работническата класа. Истинска солидарност на работническата класа не е солидарност, основана на биологичния пол (като мъжката солидарност), или основа на сексуалната ориентация (обединението на хетеросексуалните шегаджии). Истинска солидарност е, когато хората са готови да си помогнат, да се защитят и да се организират.

Когато жените се страхуват от патриархално насилие, няма как да има солидарност. Когато насилниците се измъкват без последствия и това е обществена тайна, не може да има солидарност. Когато насилието се приема като нещо нормално, защото някои са физически по-силни, а други са по-слаби, как да има солидарност?

Когато жените виждат мъже от работническа класа да извършват насилие и да се измъкват безнаказано, те разбират, че тяхния глас не се зачита и те са незащитени. Това ги кара да се отдръпват от революционна работа. Кара някои от тях дори да се „присламчват“ на страната на насилниците, заблуждавайки се, че по този начин печелят дивиденти и симпатии в очите на „по-силните“ и мислейки, че това прави самите тях по-силни.

2. Патриархалното насилие поддържа йерархия в рамките на дадена социална класа и това е угодно за капитализма. 

По-високата социална класа често дава карт бланш на хората да се държат като господари или собственици на човешки съдби. Затова, когато мъже упражняват насилие, това ги кара да се чувстват господари, т.е. – по-близко до тези от социалната класа над тях.

Управниците искат мъжете да се чувстват като крале вкъщи, за да търпят робуването на работа.

Правото да насилваш създава илюзорна връзка между мъже, които са шефове и мъже, които са работници. Когато тези мъже се събират с шефовете си, те се шегуват по „общи“ теми като жени-шофьори, домашно насилие, сексуално насилие и т.н., и това ги кара да чувстват нещо общо помежду си, дава им обединяващото усещане, че са по-силни и това ги позиционира по-високо в йерархията.

3. Патриархалното насилие служи да заклейми работническата класа като нецивилизована. Иначе казано,

служи на капиталистите като извинение за нечовешко ниско възнаграждение.

Работническата класа в България вече се убеди, че не може да разчита на подкрепата на Европейския Съюз не само по трудови, но и по либерални въпроси. Консервативните партии в ЕС са готови да си затворят очите пред насилието в нашата страна, защото това подкрепя нашия имидж на варвари (мръсни имигранти), чиито права следват да бъдат намалени и възнаграждението  може да бъде съкратено. Това стана пределно ясно и от липсата на подкрепа при ратифициането на Истанбулската Конвенция.

4. Утвърждава разделението между класите.  С увеличаване на заплахата от домашно насилие, хората стават много по-внимателни на кого „дават“ дъщерите си. Няма нищо по-естествено от това хората да се грижат за собствените си деца. Да изискват да познават и одобряват семейството на „принца“ . Това винаги е извинение за контролиране на жените и увеличава броя на формално и неформално уговорените бракове между семействата. Мобилност от по-ниска в по-висока класа става по-трудно, дори невъзможно.

Класите на олигарсите, на „интелигенцията“, на дребните чиновници, на занаятчиите и на хамалите ще бъдат утвърдени и предавани от поколение на поколение. Това на свой ред ще подсили желанието за надмощие в класата, която се намират хората и те ще засилят йерархичните различия въз основа на пол, произход, цвят на кожата, сила на тялото и склонност към боледуване.

И този порочен кръг на затягане на коланите ще се повтаря и повтаря.

5. Разрушава формални и неформални организации на работническата класа, като кара хората да избират страна между жертва и насилник.

Леви организации често страдат от този проблем. Когато мъже, които изповядват комунизъм или социализъм се осланят на социалния си капитал за да защитят поведението си, организацията често се разделя на тези, които търсят справедливост за Марийка и тези, които защитават Гошко.

При подобни разделения, резултата неминуемо е, че голяма част от жените напускат организацията или престават да бъдат активни.

Това важи не само за леви организации, но и за всички работнически сдружения – професионални организации, синдикати, академични организации и т.н.

Ще приключа с напомняне, че

всички революционни движения зависят от участието на жените.

Когато жените се чувстват застрашени от насилие, те не застават до мъжете и революциите се провалят.