СЕГА
– Какво става с Поли? Съвсем се изгуби! – питат ме общи приятели.
– Взеха й парите, ожениха я, забремениха я и сега не я пускат да излиза от вкъщи сама – отговарям аз.
Трудно ми е по друг начин да опиша дивия патриархат в България без да се разчупя на парчета докато говоря… затова не навлизам в детайли, защото ми е много болно….
„Поли“ е условно име за момичето, за което говоря. Познавам я добре. Деляхме стая на студентски бригади в чужбина. Заедно работехме и пестяхме пари.
Парите, които спестихме не бяха много, но за мен бяха спасение в няколко момента от живота ми.
За Поли такова спасение нямаше, защото баща й й ги взе.
Две седмици след като се прибрахме от бригадата ни се обади да ни кани на сватба. Другата събота.
Не можех да повярвам на ушите си.
– Каква сватба? За кого? Какво стана?
– Еми… той е симпатичен… те от малка ме гласят за него….
– Ами университета?
– Баща ми каза, че мога да завърша, ако свекъра се съгласи.
***
„Еми, те там в благоевградско са помаци.“ Обясни ми майка ми.
„Е, та?!?! Какво от това?“
„Спазват си още традициите. Едно времешните.“
***
Това е. Ожениха я. Бебе в корема й веднага след това. В началото й даваха да е на фейсбук, та тя ми пишеше… Не я пускали до магазина сама… Мъжът й заминал за чужбина да бере ягоди… затова трябвало да чака свекъра да се прибере, ако искала да ходи до магазина….
Вече няма фейсбук.
ПРЕДИ
(Това е разговор с баба ми за нейното детство и детството на свекърва й. )
– Много бяхме бедни, баба. Нямаше достатъчно за ядене. Всичката храна отиваше за генералите.
– Много гадно! И как сте се оправяли?
– Еми …..как? С мама ходихме да работим на едни братовчеди в Ливочево.
– А дядови?
– Дядо ти имаха малко повече. Те само две деца. Ние – четири.
– Е те са имали доста повече, не ли? Знам, че мястото за църквата на центъра на селото е подарена от родата на дядо. Явно са имали достатъчно, за да дават и на църквата.
– Това е от на дядо ти, дядо му. По майчина линия. Той беше много богат. Човек на управниците. Притежаваше по-голямата част от селото, та даже и ниви в други села.
– Значи твоята свекърва е израсла богаташка?
– Ами! Мама (така казва баба ми на свекърва си) и тя много е гладувала. Разправя как като станело време за вечеря, се сервирало първо и най-много на баща й. После на гостите, после на братята, после на сестрите…. и накрая на майка й….
….Докато дойдело ред на майка й… почти нищо вече не оставало…. За нея било най-зле…. защото хем почти не оставала харана, хем не можела да седне на масата от примък-отмък….
Свобода СтаниМирова 