Какво е било да си на 20 и бременна през 1950та

***от Урсула Ле Гуин***

„Помолиха ме да ви разкажа

какво е да си на двайсет

и бременна през 1950та година

Какво е да кажеш на гаджето си,

че си бременна,

и той да реши да ти разкаже

за негов приятел в казармата,

чието момиче му казало,

че била бременна,

иприятелите му казвали:

– Ние всички я минахме,

така че…

кой знае кой е бащата?…

И приятелят ти се смее

на умната си шега….

 

Какво беше,

да си отишла да следваш висше

за да получиш диплома

за да си изкарваш прехраната,

за да можеш да работиш,

това което обичаш…

какво е било

да си в университета

и бременна

и ако родиш това дете,

това дете, което законът изисква от теб,

и което законът

би нарекъл „извън брачно“,

„незаконно“,

това дете, чийто баща го е отрекъл …

Какво беше?

Ето такова беше:

ако бях напуснала университета,

отхвърлила образованието си,

да съм зависима от родителите ми…

ако бях направила всичко това,

което тези, които са против аборта

искат да бях направила,

Ако бях родила дете

заради тях,

властите,

теоретиците,

фундаменталистите;

Бих родила това дете за тях,

това щеше да е тяхното дете.

Но аз не бих родила

моето първо дете,

или второ дете,

или трето дете.

Децата ми.

Животът на този плод

щеше да спре,

щеше да прекъсне

три други плода …

трите искани деца,

трите, които имах с мъжа си…

Мъжа, когото…

ако не бях прекъснала

нежеланата бременност,

никога нямаше да срещна …

Бих била „самотна майка“ на

тригодишен в Калифорния,

без работа,

с половин образование,

живееща от родителите си….

Но децата…

на които трябва да се върна,

децата ми –

Елизабет,

Каролайн,

Теодор,

моята радост,

моята гордост,

моята голяма обич.

Ако не бях нарушила закона

и не бях прекъснала живота,

който никой не искал,

децата ми биха били прекъснати

от един жесток,

фанатичен и

безсмислен закон.

Те никога не биха се родили.

Тази мисъл не мога да я понеса.

Как беше, в тъмните векове,

когато абортът беше престъпление,

за момичето,

чийто баща

не можеше да вземе пари на заем,

както моят баща не можа?

Какво беше за момичето,

което дори не можеше да каже

на баща си,

защото той щеше да полудее

от срам и гняв?

Момичето,

което не можеше да каже на майка си?

Което трябваше да отиде сама

в оная мръсна стая

и да даде тялото и душата си

в ръцете

на професионален престъпник?

защото всеки лекар,

който е извършил аборт,

беше считан за такъв,

независимо дали е изнудващ

или идеалист.

Знаеш какво беше за нея.

Знаеш

и аз знам;

Затова сме тук.

 

 

Ние се връщаме в тъмните векове.

Няма да позволим на никой в тази страна

да има такава власт

над някое момиче или жена.

Има големи сили,

извън правителството

и в него,

които се опитват

да законодателстват връщането на тъмнината.

Ние не сме големи сили.

Но ние сме светлината.

Никой не може да ни освободи.

Само ние можем да се освободим.

Нека всички вие блестите

много ярко и стабилно,

днес и винаги!

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: