Какво е било да си на 20 и бременна през 1950та

***от Урсула Ле Гуин***

„Помолиха ме да ви разкажа

какво е да си на двайсет

и бременна през 1950та година

Какво е да кажеш на гаджето си,

че си бременна,

и той да реши да ти разкаже

за негов приятел в казармата,

чието момиче му казало,

че била бременна,

и приятелите го съветвали:

– Ние всички я минахме,

така че…

кой знае кой е бащата?…

И гаджето ти се хили

на собствената си „умна“ шега….

 

Какво беше,

да си отишла да следваш висше,

за да получиш диплома,

за да си изкарваш прехраната,

за да можеш да работиш,

това което обичаш…

Какво е било

да си в университета

и бременна

и ако родиш това дете,

това дете, което законът изисква от теб,

и което законът

би нарекъл „извън брачно“,

„незаконно“,

това дете, чийто баща го е отрекъл …

Какво беше?

Ето такова беше:

ако бях напуснала университета,

отхвърлила образованието си,

да съм зависима от родителите ми…

ако бях направила всичко това,

което тези, които са против аборта,

искат да бях направила,…

Ако бях родила дете

заради тях,

властите,

теоретиците,

фундаменталистите;

Бих родила това дете за тях,

това щеше да е тяхното дете.

Но аз не бих родила

моето първо дете,

или второ дете,

или трето дете.

Децата ми.

Животът на този плод

щеше да спре,

щеше да прекъсне

три други плода …

трите искани деца,

трите, които имах с мъжа си…

Мъжа, когото…

ако не бях прекъснала

нежеланата бременност,

никога нямаше да срещна …

Бих била „самотна майка“ на

тригодишен в Калифорния,

без работа,

с половин образование,

живееща от родителите си….

Но децата…

на които трябва да се върна,

децата ми –

Елизабет,

Каролайн,

Теодор,

моята радост,

моята гордост,

моята голяма обич.

Ако не бях нарушила закона

и не бях прекъснала живота,

който никой не искал,

децата ми биха били прекъснати

от един жесток,

фанатичен и

безсмислен закон.

Те никога не биха се родили.

Тази мисъл не мога да я понеса.

…