Най-общо казано, зин е вид самостоятелно публикувано издание. Нещо като миниатюрно списание, или като брошура от няколко страници.
Зин-овете често са направени с много човещина и понякога изкуство, дори майсторлък. Разпространяването им е обикновено на доброволни начала. Зин-овете широко се смятат за начин да се противоипоставим на медийната система доминирана от коменриализъм, кич и посредственост.
Зин-ът може да бъде създаден с много различни цели – за да разкаже някаква история, да предаде важна информация, да обясни позиция, и т.н. Но може чисто и просто да е артистичен проект за себеизразяване с рисунки на ръка и/или използването на необичайни материи.
Ето тук за пример един зин, на който попаднах наскоро, който разказва историята на една градска градина за отглеждане на плодове и зеленчуци. Илюстрациите сами по себе си разказват историята и създават едно необичайно интимно отношение към това, което четеш.
Самата идея да получиш нещо направено от някой човек, на който му/й е пукало звучи революционно, нали? За левите организатори, създаването и разпространяването на зин-ове с цел политическо обучение е вид пряко действие. Зин-овете се срещат често в левите политически среди, следвайки вековната традиция на предаване на политически идеи, чрез самонаписани и публикувани материали.
Ето и снимки от един скорошен зин на български специално за домашното насилие.
Снимката на корицата е направена специално като част от неформална кампания проотив насилието, а зин-а съдържа няколко важни статии за насилието.
- Пост във фейсбук на Кали Зафирова
- „Домашното насилие е социално-икономическо насилие“ от Мария Радева в Анархо Портал
- „Свобода или Равенство? Да, моля!“ от Жана Цонева в dВерсия
Създаването на зин е не само революционно, но и терапевтично занимание. Усещането да създадеш нещо и да го разпространиш безкористно е трудно описуемо. Пробвайте и вие!
https://straightfromtheinside.wordpress.com/2008/06/04/i-luv-zines/
ХаресвамХаресвам