„Няма държава!“ е най-често срещаният израз у нас.
За неразбиращите български, държа да доуточня, че „няма държава“ у нас всъщност означава:
„Абе, има полицейска държава, която защитава интересите на олигарсите, но на никой не му дреме за социалните интереси.“
Доуточняването е нужно, защото за всеки, който има очи, държавата не само си я има, ами си е направо хипербола, изразена в милитаристки кич.
Трикольори; паради; лъвове; фетишизарани снимки на сексапилни мъже и жени облечени в униформа; невръстни момиченца подаващи цветя на пълнолетни мъже въоръжени до зъбите; жандармерия на всеки километър и тям подобни гордости.
А какво всъщност означава „държава“? Държавата трикольори, химни и паради с погачи ли е? Или е училища, болници, социални институции? Или е паспорти, лични карти, данъчни сведения, свидетелства за съдимост и апостилни печати? Или е строги закони и варварски наказания?
Държава да не би да е идеята за мъжественост и доминация?
Или призив за обединение, народееееее?
Когато хората казват „няма държава“, те имат предвид, че обществото не е организирано така, както те искат. Че държавата не работи за тях, а против тях.
А това ,всъщност, е заложено в смисъла на думата държава. Или както социологът Макс Вебер, застъпвайки теорията за насилието, дефинира понятието държава като „човешка общност, която на определена територия претендира успешно да притежава монопола върху легитимното физическо насилие.“
Свобода СтаниМирова 
Вашият коментар