„Винаги готов!“ – тогава и сега

(Анонимно от камарадка)

Още когато бях почти дете на 16 години (по времето на Съветския Блок), усещах, че има нещо нередно.

Строй и маршова песен, стоенето в редица, в очакване на призива,, Бъди готов“. Чудех се за какво трябва да бъда винаги готова. На приема в комсомола, трябваше да ми задават въпроси относно партийни пленуми и т. н. Зад масата седяха хора със строго изражение, но които аз познавах, знаех какви личности са и никак не харесвах.

Недоумението, че една моя приятелка е докладвала на училищното ръководство за всички вицове, някои от тях,, политически“, на които се смеехме с детска наивност. Шока от предупреждението да внимавам какво говоря, защото това щяло да повлияе сериозно на бъдещето ми.

А аз бях просто дете, което съвсем не разбира мотивите на хората. Смятах, че света около мен е описан в книгите, които бях прочела, а там имаше благородство и добрите винаги побеждава ха лошите. Усещах с цялото си същество, че тук има нещо сбъркано.

Не разбрах, че тоталитаризма и промиването на мозъци е съвсем целенасочено, дори не знаех какво представлява той.

Останах си с объркването, докато един ден не ни заведоха на екскурзия в Бузлуджа. Там не трябваше да говорим, не трябваше дори да шепнем, стоейки под огромните мозайки на партийните лидери. Тогава изведнъж ми се доходи до тоалетната, за което бях смъмрена от учителката, защото трябваше да чакаме екскурзоводката. Докато безуспешно я търсех , се натъкнах на стая с голямо стъкло, в която зад бюро седеше някакъв мъж, а върхо бюрото беше седнала жена, която пушеше цигара, беше кръстосала крака и се смееше на някаква шега може би. Върнах се в групата и след малко дойде същата тази млада жена. Но вече беше съвсем различна. Строга, със синя закопчана риза, пола под коляното и показалка в ръка. Със смръщен поглед и сериозен тон, тя ни разказа защо трябва да благоговеем пред Маркс, Енгелс, Ленин и Тодор Живков.

Бях поразена от контраста в нейното поведение. Просто поразена!

Изведнъж открих отговора. Всичко, което ставаше в училище, на комсомолски събрания и т. н. беше театър. Замаяна от откритието, в моето съзнание умряха всички кумири.

Иронията е, че когато пораснах и разбрах механизмите на които се крепи всяка власт, станах лява. Убедено лява, тъй като моето интуитивно усещане, че всеки тоталитаризъм облича своята уродливост в красиви идеи, се оказа неоспорима истина. И започнах да презирам всяка власт. Най – сетне бях свободна.

P.S. Межу другото, след близо 40 години разбрах, че моето първо гадже, едно много чаровно и харизматично момче, още тогава е бил доносник на ДС. Той все още се заиграва с политиката😂😂😂😂

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: