Преди да навляза в този текст искам да направя няколко уточнения.
„Black lives matter“ – е изключително важно явление в световен мащаб. Именно както американските граждани подкрепят съгражданите си, в останалата част от света, дължим освен солидарност към тях, също така и солидарност към местните общности. По никакъв начин не целя да омаловажа проблема разтърсил Америка, а по-скоро в солидарност със събитията там да насоча внимание и към местната почва. Защото е по-лесно за човек да осъзнае проблемите на чужда почва отколкото на собствена.
„Романи“ – когато пиша за етноса говорещ на въпросния индоевпейски език ще си позволя самоволието да използвам тази дума вместо „ром“ или „рома“ които означават съпруг на същия език и смятам за термини пренебрегващи голяма част от етноса.
„Циганин“ – Няма как да не се използва тази дума тъй като между романи и циганин (gypsy) има огромни разлики, за които пише по-надолу в текста. Не се използва за да обиди, опетни или засегне никой, а по-скоро да помогне за осъзнаването на класовото естество на дискриминацията към определени групи хора.
Историята на романите е като тъмно петно в европейската история. Колкото историци изучават историята им, толкова мнения има и за появата им в Европа и миграцията им през различните части на континента докато се разпространят навсякъде. В историческите документи от периода докато романите мигрират из континента се забелязва липсата на тяхното отразяване. Поради тази причина е трудно и да се определи какво е било отношението към етноса в ранните години на Европа и балканите, но исторически моменти както и борбите за права в Европа могат да подскажат, че те не са видяли добро отношение на континента.
Едно от най-големите събития на последните векове е френската революция. След нейния край за пръв път се приема форма на документ за човешки права. Това изобщо няма общо с човешките права на 21-ви век, но е първата стъпка към достигането им под формата в която ги познаваме днес. Интересното в тогавашната форма е, че те дават право на имущество на бели, черни и еврейски мъже, жените са изцяло пренебрегнати, но независимо от пола романите не получават никакви права. На Балканите в същия период Османската Империя започва да смекчава мерките срещу различните етноси под властта на султана. До разпадането на империята, обаче, макар робството да е забранено над всички етнически групи, които са част от империята, такова над романи е било разрешено. Най-честата форма на робство в последните два века в Османската Империя е било над жени от романски произход за сексуални услуги. Това, обаче, не е единствената репресия срещу романите, тъй както в Европа не са имали право на собственост и са живяли на ръба на цивилизацията.
За да разберем доколко липсата на имущество и „номадския“ живот са били собствен или културен избор, трябва да разгледаме други такива групи в Европа. Повечето източно европейци свързват думата „циганин“ с романите, както предполагаме, че се случва и на Запад. И в двете части на Европа, обаче, това е погрешно разбиране. В Шотландия, например, „коренни горноземни пътешественици“(indigenous Highland Travellers) са определяни като цигани без да имат никаква връзка с романите, техния диалект е по-близко до галския отколкото до този на която и да е индийска група, но сходствата им с пътуващия начин на живот в романите са много големи.
„Ирландските пътешественици“
(Irish Travellers) са друга група, живееща в постоянно пътуване и макар да са етнически ирландци са наричани цигани в цяла Европа. Йенишите (Yenish) още една етническо европейска група, която през вековете получава етикета цигани.
За да разберем проблема в Европа е много важно да изучим миналото на всяка от тези групи. По един или друг начин се предполага, че при създаването им е имало събития поради които не могат да се заселят за постоянно на едно място както останалата популация в региона. Всяка от тях е социално изключена, което води до невъзможност за образование, задомяване или притежаване на собственост (например ирладнските пътещественици са признати за ирландци през 2017-та година). Системната репресия срещу тези групи води до потомствена бедност и влизане в 20-ти век като най-бедните популации в Европа, обвързани с най-много негативни стереотипи и пренебрежение към проблемите им.
Въпреки това между тези групи има огромна разлика. Такава най-ясно може да се проследи във втората световна война. Йенишите макар и да са етнически германци са преследвани наравно с романите в страната, но към концлагери са изпратени едва няколко десетки. Циганските групи без корен на романи всъщност могат да бъдат невидими – те са бели и лесно могат да се слеят с останалата популация като само трябва да прикриват акцентите си. Именно поради това много от циганските групи на Европа имат по-голям процент интегрирани в обществото членове, но независимо от това при почти нито една от тях няма подобрено образование и задомяване. Йемишите в 21-ви век всъщност са изключително малко сравнение с популацията им в миналото. Това обаче не се дължи на доброволна интеграция, а на събития в страната сравнявани с нацисткия режим. В продължение на деситилетия децата им са отнемани в една от най-големите репресии сред европейските цигански общности извън нацисткия режим. Това не се е случвало на йемишите които се отказват от номадския начин на живот и част от популацията както по време на нацизма се покрива.
Западните страни и останките на робството
Джентрификацията на градовете в западна Европа играе много голяма роля в съвременната дискриминация. Начина по който се разпределя населението в западните градове, след падането на робството, е изключително определящ за бъдещето на популацията в страните. Всъщност само заради живеенето в по-добър квартал на Париж шанса за развитие в живота може да се качи многократно. На теория, хората сами избират къде да си купят жилище, но на практика едни хора са в пъти по-ограничени от други. Така например белите, които имат права от преди френската революция могат да закупят по-хубави имоти в добрите квартали с добри училища, докато тепърва получилите права могат да закупят само в изостаналите части на градовете. В по-модерни времена пък можеш с кредит да вземеш жилище в по-добра част на града, но трябва да заложиш старото си жилище и в колкото по-лош квартал е, толкова по-малък шанс има да ти отстъпят кредит за по-добър такъв. Цигание които нямат собственост пък изобщо не могат да мислят за преместване в по-добър квартал. По този начин систематичната дискриминация се е превърнала в съвременна реалност на отритната и изоставена група от хора. Най-честите клишета като многодетност, крадливост, нежелание да се образоват и тн. са абсолютно еднакви за всички цигански общности без значение етноса им. Един от най-разпространените методи за поддържане на това потисничество е, разпространяане на лъжи, като примерно за по-недоразвит мозък.
Източният Блок и фалшивата интеграция.
Когато говорим за изток трябва да се има предвид, че до голяма степен наричам интеграцията фалшива, защото тя е само частична и е свързана с принуда, а не със създаване на добри условия за всички граждани в режима. За разлика от западните страни, в източния блок има нещо като интеграция на романите. През годините на социализъм те са задължени да прекратят „номадския“ си начин на живот и да се преместят в постоянни общински жилища. За разлика от останалите граждани, обаче, повечето романи не получават право да закупят жилището си след като са живяли в него 5 години за да е удобно да се преместят ако управляващите решат. Всъщност дори така са прехвърлени само част от тях, а не всички. Без значение дали имат или нямат образование, повечето от тях биват пращани да работят в по-неприятните сектори като строителство на пътища и ЖП линии. А след падането на социализма много от този тип работни места изчезват.
По време на социализма романите са изтрити от българската история. Във всички войни водени от страната ни след освобождението са участвали роми, но спомена за тях е изтрит. Всъщност още по време на втората световна война е имало антифашистски чети на романи, които комунистическите партии не честват. Едва след 2004-та година започва да се говори в научните среди, че такива е имало. Но преди това се спотайва една омраза, към малцинствата, че те не са дали колкото българите. Също така те са представяни като „цирей“ който пречи на балканските нации да бъдат отново велики. Създаването на омраза между бедните тогава е удобна за политиците докато разграбят каквото могат както се случва в почти всички страни от Източния Блок. А когато страните започват да се стабилизират, именно поколенията обучени на омраза започват да отварят бизнесите си и да градят капитализма. Докато другите групи (дори и другите малцинства) имат старт със собствени жилища, достъп до работа и образование, романите нямат нито една от тези привилегии и имат възможността единствено да останат в „червената“ зона на градовете.
Макар през 2020-та романите да са изоставили „номадския“ начин на живот, те са изолирани, забравени и мразени. Дори малкото които успеят да пробият бариерата межу нормалния живот и този в катуната често са жертва на расова дискриминация. Омразата към тях се е превърнала в стандарт, а политическата класа използва тази омраза в свойте кампании. Само в нашата родина „Атака“, „ВМРО“ и „Обединените Патриоти“ са се докопали до кокала на властта с антициганизъм. Самият „антициганизъм“ е толкова стандартизиран в Европа, че дори хората не го осъзнават. Така например не се честват романите убити от нацисткия режим, не се изучават гоненията, робството над романи след като същото е забранено над други малцинства, забраните да притежават собственост и още десетки репресии, много от които може би дори не знаем.
В следващите дни света се надига против расизма, в десетки страни по света вече организират демонстрации в солидарност с насилието над афро-американци или афро-европейци, дали поне този път ще дадем глас и на безгласните, тези които дори и бойците за справедливост забравиха?
За солидарност с расистките репресии в страната можете да се включите в „Black Lives Matter and Roma Solidarity Protest!“ на 6-ти Юни:
https://www.facebook.com/events/1130524033992713/
П.П. Можете да прочетете за геноцита на над половината романи в Европа. Избитите са най-вече тези които все пак са успели да пробият в обществото на европа тук:
https://thenorwichradical.com/2019/01/25/how-the-nazis-wiped-out-the-romani-middle-class/
Автор: Георги Гребенлиев
Свобода СтаниМирова 
Вашият коментар