Разцвет и погром на кооперативите 1919-1929

Автор: Антон Василковски

През 1919 БЗНС, начело с Александър Стамболийски спечелва парламентарните избори и съставя правителство.

За периода 1919–1923 броя на кооперациите скача почти двойно – от 994 през 1918 г, 1379 през 1919 г., до 1812 кооперации с 434 954 члена през 1923 г. През 1923 г. земеделските кредитни всестранни кооперации се увеличават до 998 на брой. Последните, наред с кредитирането организират общи доставки, продажби и обработка на земеделска продукция, откриват кооперативни магазини и предприятия за производство.

Ограничава се властта на крупния капитал в земеделието

Приетият от БЗНС закон за интензивните култури дава тласък на лозаро-винарските кооперации, които укрепват организационно. БЗНС създава благоприятни условия за образуване на тютюневи кооперации, чрез специален закон, с който се ограничава спекулата на търговци и комисионери. Въвежда се строг контрол върху износа на тютюн, насърчава се кооперативното тютюнопроизводство и строителство на кооперативни тютюневи фабрики. Тютюневите кооперации се увеличават от 5 през 1919 г. до 34 през 1923 г.

Стимулират се занаятчийски кооперации

С приетия през 1919 г. Закон за подпомагане на пострадалите от войната занаятчии се дава тласък на занаятчийското кооперативно движение. Чрез БЦКБ се отпускат 2 държани безлихвени заема. Ефектът е голям и до 1923 г. се образуват 181 занаятчийски кооперации, от тях 34,3% са действащи, с числен състав средно около 600 души в една кооперация. Занаятчийски кооперации за общи доставки и продажби се увеличават от 5 през 1919 г. на 56 през 1923 г., като от тях действащи са само 26, но с по-голям числен състав от занаятчийските производителни кооперации.

Създава се Съюзът на Земеделски производителни кооперации

През 1919 г. се създава Съюзът на земеделските производителни кооперации, чиято цел е да обедини всички занаятчийски кооперации, да защитава техните интереси, да укрепва връзките помежду им, да организира общи доставки и общи продажби, да урежда кредитирането им и др. Съюзът се управлява от общо събрание–конгрес на представителите на кооперациите. През 1923 г. членуват 63 кооперации.

Намалява се експлоатацията на горите

Приема се нов Закон за горите през 1922 г., чрез него експлоатацията на горите се възлага чрез търг или на държавата или начала на населението, което влага личен труд. Горските кооперации се увеличават от 11 през 1919 на 75 през 1923 г.. Учредява се Горски кооперативен съюз, основават се и 37 горовладелски кооперации с цел по-добро стопанисване и използване на частните гори.

Създават се вървите водни синдикати

През 1920 г. правителството на Стамболийски изготвя първия в Европа Закон за водните синдикати, чрез него се създават кооперативни организации за напояване, корекции на реки, отводняване на заблатени места и електродобив. Съгласно него държавата се задължава да финансира 30% от стойността на проектите и да гарантира кредити от Българска земеделска банка. Чрез Закона за риболовството се узаконяват риболовните кооперации. Според този закон се отнема частното владение и ползване на риболовните обекти по крайбрежието на Черно море и река Дунав. Въвежда се образователна реформа, която предвижда училища във всички села, задължително прогимназиално образование, задължително изучаване на кооперативното дело, земеделски училища в средищните селски пунктове, вечерни земеделски и кооперативни курсове, увеличен прием в

Откриване на Агрономическия факултет и Ветеринарния факултет.

През 1920 се създава Свободния университет за политически и стопански науки, познат днес като УНСС, една от целите му е да подготвя кадри за кооперативното дело. През 1923 г. с указ на Министерския съвет е била разкрита Висша кооперативна школа. За да запазят влиянието си върху кооперативното движение, различните партии сами организират предимно потребителни кооперации. БЗНС създава Синдикална централа, която през 1922 г. обединява 47 районни земеделски синдикати, 1 кооперативен съюз, 33 селски кооперации и 5 0557 индивидуални членове. Пряко или косвено обединява повече от 100 000 земеделски стопанства. Централата спомага за създаването на тютюнева централа на тютюневите синдикати и кооперации, създава различни производителни секции, организира общи доставки на едро на храни и земеделски инвентар и др. БКП създава кооперативното дружество „Освобождение“, което се превръща в мощна кооперативна организация с широка мрежа от местни кооперации, обединени в районни клонове. Членовете му от 2269 през 1919 г, се увеличават на 70 хил. през 1923 г.

Образува се Кооперативна Централа

Социалдемократическата партия образуват Кооперативна централа „Напред“, която до 1923 г. обединява 41 867 члена от 74 кооперации. Народната партия създава потребителна кооперация „Мир“, Прогресивнолибералната партия – потребителната кооперация „България“, Радикалдемократическата партия – потребителна кооперация „Изгрев“, Народнолибералната партия – потребителна кооперация „Свобода“, Демократическата партия – потребителна кооперация „Солидарност“ и др.

Разгромът на постигнатото след военния преврат

След Деветоюнския преврат, правителството на власт започва настъпление срещу кооперациите. Кооперативното дружество „Освобождение“ е разграбено и опожарено, избити или хвърлени в затворите са активни кооперативни дейци. Удари понасят Синдикалната централа и земеделските синдикати. Забранява се дейността на Горския кооперативен съюз, който чак 1927 г, успява да проведе конгрес за възобновяване на дейността си. Ръководството на Общия съюз на българските земеделски кооперации е овладяно от опозиционните партии и посреща преврата като „спасение“, докато от Международния кооперативен съюз се обявяват срещу бруталната саморазправа на властта с кооператорите.

Фашистките репресии към земеделието и кооперативите

През 1924 влиза в сила Законът за защита на държавата, с който се забраняват политическите партии и техните организации, включително кооперативни. ОСБЗК задължава всички районни кооперативни съюзи да членуват при него, като така когато бъдат кредитирани, се удържа дялов капитал за ОСБЗК. ОСБЗК препоръчвала на кооперациите да развиват кредитирането и да внимават с другите дейности. Въпреки репресиите кооперативното движение вече е спечелило доверието и вярата на широките народни маси и се разраства. До 1929 г. кооперациите нарастват до 5882 със 726 820 члена. Двойно се увеличават всестранните кооперации. Вредни за кооперативното движение са борбите между кооперативните съюзи и централи, както и между земеделските кредитни всестранни кооперации и популярните банки в селата.

One thought on “Разцвет и погром на кооперативите 1919-1929

Add yours

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: