Разединение

~🏴~

С пропаганда всяват страх елитите,

Спират ни да се обединим.

„С нас ли сте?“, безсрамно те ни питат,

„Ще ви убедим!“

Бели бебета, усмихнати щастливо,

Или пък арабски терорист?

Хора, „свобода“ крещящи диво,

Или елитна, униформена полиция?

Джендърите противоестествени

Или хората с костюмите модерни?

Имигрантите, крадци на работа,

Или успешните билионери?…

Успяват да задържат в подчинение

Хората, които не съзнават,

Че фасадата е лицемерна,

Че не „другите“ ги преебават.

(Те са главни жертви на режима,

За тях справедливост рядко има.

Лесно е без мислене, без страх

Ти да се обърнеш срещу тях.

Силен и велик се чувстваш, да…

Те държат се с пръст, а ти – със два.)

Със готовност хвърлят обвинения,

Но не към господарите, които

Крадат им плодовете на труда

И отнемат техните права.

Долу да ги свалиш? Неуместно!

Нереално, даже неестествено…

Кулите, които те градят,

Сякаш всеки щурм ще устоят.

Защо така делят ни, помислете?

Ако не сме с омразата заети,

Един народ и глас, един юмрук

Със тях ще свършим днес, сега и тук.

На гилотина сянката злокобна

Смущава още тяхното съзнание.

Те знаят, че без нас съвсем не могат.

Предишните борби не са забравили.

И ние няма! Правилно, другари?

От революции нови и стари

Ще отекнат гласове безчет

В нашия гръмовен вик: „НАПРЕД!“