Коя е Волтерина де Клер и защо не сте чували за нея?

текст: Мария Рахманинова
превод от руски: Лили Стан

Днес в нашия ефир е Мария Рахманинова – доктор по философия, специалист по социална философия, джендър теория и история на изкуството от 1910-те – 30- те години . Тя говори за Волтарин дьо Клер, американска анархистка и феминистка, една от ключовите фигури в историята на анархизма в САЩ. Цикълът „Философията: женски род“ е заснет от основателката на първия форум „Жените във филмовата индустрия“, режисьорката Юлия Андреева. Снимането беше администрирано от Анна Зотова.–––––

Както и в много други сфери, така и във философията на анархизма почти не се чуват женски гласове. Това отчасти се дължи на дългосрочната липса на институционален достъп на жените до видимост, включително историческата и политическата.

Има обаче и потискане на имената на жените от мъжката общност – дори тези, които критикуват феномена на властта.

Американската изследователка Мишел Кембъл в статията си „Волтарина де Клер и анархичният канон“ обръща внимание на факта, че въпреки славата и значението си за анархизма, Волтарина де Клер, както и много други жени (например Луси Парсънс), не е включена в т. нар. анархистки канон и в резултат на това е незаслужено забравена.

Волтарина де Клер обаче е фигура, несъмнено твърде ярка, за да бъде премълчавана. Тя е оставила своят отпечатък в жанровете журналистика, художествена литература и философска проза и поезия.

Основни нейни постижения включват, първо, развитието на изследователска перспектива. Волтарина де Клер е в началото на интердисциплинарното писане, опитвайки се да съчетае поетичните, политическите и философските измерения. Повечето от текстовете й се оказват на тези нетипични „пресечни точки“ – доста не типични дори за най-смелите мислители от анархизма на нейното време, когато жанровете на манифеста или теоретичният трактат били много по-популярни.

На второ място, Волтарина де Клер развива стил за разказване на истории. От особена стойност в нейните текстове са нейният ницшеански стил на разказване на истории и ницшеанският език. Тя прибягва до каноничните ходове на романтичната естетика, като неочаквано открива и по свой начин показва нейния обяснителен потенциал. Определения патос и преднамерената визуалност на тези поетични разломи в политическия и социално-философския текст на Де Клер осигуряват глъбинното своеобразие на неговото въздействие и хвърлят светлина върху нови страни на дискутираните в него проблеми.

На трето място, Волтарина де Клер прави опит да съчетае теорията и практиката на анархизма, на осмислената одухотвореност в практиката на борбата и да съживи теоретичните социално-философски конструкции, включително чрез жанровите и стилистичните характеристики на текста.

Четвърто, Волтарина де Клер работи върху концептуален синтез на анархизма и феминизма. Анархизмът е доктрина, която осмисля света от акратична (безвластническа) перспектива. Въпреки това, поради андроцентричността на културата, която дори теоретиците на анархизма понякога не успяваха да избегнат поради нейната инерция, аспектът властта на джендъра остава бяло петно в учението. По инерция той продължава да възпроизвежда патриархални стереотипи, дори въпреки риторичните призиви на бащите-основатели (например Бакунин) за равенство между половете. Оставаше да се разбере какво означава и как да се постигне.

Волтарина де Клер е една от първите, които размишляват върху структурните основи на това неравенство, правят го видимо и изграждат значителни теоретични връзки, очертавайки контурите на теорията, която по-късно ще стане известна като джендър теория. По този начин тя позволява на анархизма да запази своята непротиворечивост и с достойнство да преодолее собствените си бели петна и му помага да бъде „наистина безвластен „,“ безвластнически докрай. “ Впоследствие Урсула Льо Гуин, Пеги Корнегер и много други мислителки ще работят с анархо-феминистка оптика.