Образователната система #1: Критика

Училищата са едни от основните центрове за социално възпроизводство. Там се изграждат бъдещите работници и граждани според желанията на управляващите класи.

Структурата и организацията на училищата често съвпада с тази на системата като цяло. Ценностите, които се промотират, и поведенията, които се поощряват – също. Човек може да научи много за едно общество, като наблюдава как то образова децата си.

В някои случаи това е очевидно – например религиозните училища, които в много случаи директно налагат традиционни патриархални ценности, или строго йерархичната структура на училищата през съветския период в България.

Главният предмет на това есе е образованието в капиталистическата система. В тази статия идентифицираме проблемите с него (без да имаме претенции за изчерпателност) . В края има източници и допълнителни ресурси.

Икономическо измерение

Макар че тази статия е посветена на ролята на училището като част от суперструктурата в капиталистическата система, няма как да не споменем материалните условия. Остарялата материална база в някои български училища, особено в малките населени места, бедните и ромските квартали, както и нископлатените учители, понижават качеството на образованието. На някои бедни ученици се налага да спрат училище, за да работят. Това възпроизвежда вече съществуващите социални и икономически неравенства.

Очевидно е, че дори в училища с еднакво качество едно бедно дете рядко може да настигне богато такова. Дори и ако двете влязат в еднакви училища, на една и съща възраст, на бедните деца им липсват повечето образователни възможности, които са лесно достъпни на едно дете от средната класа. Тези привилегии варират от разговори и книги у дома до пътуване през ваканциите и различно чувство за себе си. За децата, които ги имат, тези предимства важат и в училището, и извън него. Затова по-бедният ученик в повечето случаи ще изостава, докато зависи от училището за напредък или учене.“ – Иван Илич

Учебен процес

Домашните са възникнали през 1905 г. в Италия като наказание за учениците само при сериозни нарушения. Днес те са неделима част от образователната система. Тяхната функция е да подготвят младежта за работния процес в капиталистическата система: извънреден труд, неопределено работно време, неспособност да избягаш от работата дори и в собствения си дом. Не е за игнориране и очевидното безсмислие на някои от задачите – подготовка за „булшит професиите“, които очакват учениците в бъдеще.

ILLUSTRATION BY STEPH BRAVO

Авторитарният модел на обучение, при който учениците нямат почти никакъв контрол какво и как учат и са длъжни да се подчиняват на учителите си (а те – на своите главнокомандващи); строгите и безсмислени правила за дрескод и поведение, които се срещат в някои училища; и най-вече – фактът, че училището е задължително и сравнително еднакво за всички, без значение индивидуалните им особености и интереси, служат, за да подчинят учениците и да ги превърнат в послушни граждани и работници.

До определен момент (в България – 11ти клас, когато се избират профили) учебната програма е една и съща за всички и е наблъскана с труден материал по всички предмети. Това не само може да накара всекиго да мрази училище, но и е непрактично, защото пречи на учениците да се развиват по-задълбочено в области, които харесват и/или в които ги бива. Да, общата култура е важна, но с прекалено много и сложна информация има риск човек да забрави всичко. Повечето възрастни едва ли помнят материала, който са учили в гимназията, освен ако съответната дисциплина не им е професия или хоби. Затова е най-добре да има повече преговори на базисните неща, да се набляга на практиката и най-вече да се позволява на хората да учат когато и каквото искат според талантите и интересите си.

Образователната система вреди най-много на невроразличните ученици и на тези с физически, психически и интелектуални увреждания. Много от тях са способни да усвоят материала, но не и да се държат и да показват знанията си „правилно“. Например за дете с ADHD ще е трудно да се концентрира, ако се налага да стои на едно място цял ден, както се изисква в училище. Ученик, който не може да попълва тестове или пише есета (например поради дислексия), би могъл да покаже знанията си в друга форма, ако му бъде позволено. Примерите са безкрайни.

Идеята за универсално, централизирано образование, което служи на интересите на държавата, започва от древногръцкия философ Платон, известен с антидемократичните си възгледи. По-късно Наполеон Бонапарт въвежда военизиран модел на обучение във Франция; скоро след това Прусия развива образователна система, подобна на съвременната, която служи като модел за Европа и Америка. Така бива заместена идеята от времето на античността и средновековието, когато образованието е резервирано само за хора с богатство и статус. Сега то е достъпно за всички, но не за да ги овласти, а за да ги подчини.

Задължителното образование е било използвано от колонизатори, за да асимилира коренни населения – например от 19 до средата на 20 век в Америка индиански деца са вкарани насила в пансиони с военна дисциплина, където са жертви на физическо и психическо насилие и принудителен труд. Дори не им е позволено да говорят собствения си език. Нещо подобно, макар и в много по-малък мащаб и до по-малка степен, се случва на българите в Южна Добруджа по време на румънската окупация.

„Училището ни подготвя за отчуждаващата институционализация на живота, като ни учи на нуждата да бъдем обучавани. Когато този урок е усвоен, хората губят желанието си да растат в независимост.“ – Иван Илич

Оценяване

През 1785 г. в Йейл за първи път използва четирибална скала при оценяването на студентите. Съвременният модел на оценяване се установява до края на 19 в.

Оценките най-вероятно са част от цялостната тенденция на капитализма да хомогенизира и масовизира. През 18-19 в., в началото на индустриалния капитализъм, се затвърждават универсални валути; започват повече да се използват часовници, времето бива фрагментирано в часове и минути; въвежда се метричната система; появяват се оценките в училище. Случайност? Не мисля.

Ученето за оценки е и подготовка за наемната работа, при която оценките биват заменени с пари. В едно капиталистическо общество ученето и трудът са отчуждени от другите сфери на живота, силно институционализирани и извършвани само заради материално (или символично) възнаграждение, а не заради удоволствието или ползата, които носят на индивида и обществото.

Последно, но не и по важност, некоректно е да се мерят всички ученици с един аршин. Според Айнщайн всеки е гений. Но ако се съди по способността на риба да изкачи дърво, тя ще живее целия си живот, смятайки, че е глупава.

Съществуват 9 типа интелигентност, а може би и повече. Не бихме могли да определим кой е най-ценен и важен. В обществото обаче някои се ценят повече от други – например хората, които се занимават с креативни професии, не печелят толкова, колкото тези в полето на бизнеса.

Алтернативи

В книгата си Deschooling Society Иван Илич предлага следните алтернативи – фокусирани курсове по различни умения при взаимно съгласие между учител и ученик; учебни мрежи, в които учениците споделят и обсъждат информация помежду си; информация, която е достъпна за всички, независимо кой и кога я поиска. В ерата на интернет е по-възможно от всякога те да заместят формалното образование.

Във втория пост по темата, който ще качим скоро, ще обсъдим по-задълбочено идеята за deschooling с помощта на човек, който има опит в сферата.

Източници

Видео

Текст

  • The Alliance for Self-Directed Education – организация за самостоятелно образование и unschooling, която предлага информация, форум, електронно списание с мнения и лични преживявания, както и местни групи и библиотеки в някои части на света.
  • Допълнителна информация за хомогенизацията на времето и пространството в капитализма: Society of the Spectacle, ch. 6 and 7; Bullshit Jobs, ch. 3

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: