Култура на насилие

Последната година борбата срещу насилието над жени най-накрая дойде на дневен ред в българското общество. За съжаление, обаче, много хора реагират негативно на самото повдигане на тази тема. Това не би следвало да е голяма изненада предвид вкореняването на насилието като метод в обществото ни. Днес няма да пиша за проблемите на западното кино със... Continue Reading →

Всеки може да направи нещо, за да спре насилието

Тези дни за първи път се опитах да организирам мои приятелки, които не са политически активни, за гражданска съпротива на феминистка основа. Толкова ме болеше от случващото се в България и знаех, че трябва да направя нещо по въпроса. Но когато си толкова притиснат от това, което се случва спираш да мислиш рационално и се... Continue Reading →

Мостът на Лиляна (една тежка история за “леката” жена)

- Ето! Там! Ето я, виж я! - Къде? Под моста ли? - Това не е мост, това е надлез! Как не се научи?!? Майка ми много държи да се използва правилното название на това съчетание от желязо и бетон и постоянно ме поправя. Надлезът е накрая на града. На края на един дълъг, прав... Continue Reading →

Феминисткият текст, който ще промени феминизма в България.

Говоря за новия текст публикуван в dВерсия преди няколко дена "Свобода или Равенство? Да, моля!" Авторката е Жана Цонева, която определено е една от най-добрите български автори/анализатори в момента. Аз попаднах на нейна статия за политическата ситуация в БГ в Jacobin Magazine миналата година и оттогава съм впечатлена от нея като автор. Този текст, обаче... Continue Reading →

Две истории от патриархата – преди и сега

СЕГА- Какво става с Поли? Съвсем се изгуби! - питат ме общи приятели. - Взеха й парите, ожениха я, забремениха я и сега не я пускат да излиза от вкъщи сама - отговарям аз. Трудно ми е по друг начин да опиша дивия патриархат в България без да се разчупя на парчета докато говоря... затова... Continue Reading →

Има ли нещо смешно в „Черна комедия“?

Боядисването на бели хора с черна боя е популярно в Европа още през 15-ти век, когато в Португалия бели актьори имитират чернокожи с цел да забавляват публиката с "глупостта" на африканците. Изразът "Blackface" (буквално черно лице) става изключително популярен през 1848г. в Съединените Щати. Тогава бели актьори боядисват лицата си черни за да играят щастливи... Continue Reading →

Когато баба защитава патриархата

Предполагам, че има жени, които не се чувстват потиснати от патриархата. Една от тях е баба ми. Животът на баба ми, обаче, не е много типичен. Свекървата на баба ми е била необикновена жена. Прабаба ми  (свекървата на баба ми) отгледала синовете си да уважават жените. И когато дядо ми тръгнал да се жени, тя... Continue Reading →

ЖИВОТ В СТРАХ

За да ти се „случи случка“ в България, дори не е нужно да се разхождаш в късните часове на денонощието. Можеш да си стоиш на маса в къщи „с приятели“, да си в училище, или просто да се прибираш по обяд от училище. Всъщност, повечето момичета, поне от моето поколение, израствахме с такива случки с... Continue Reading →

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑