Малко известен факт е, че Ботев се е борил не само срещу чорбаджиите, но и срещу брака като институция. За него, църквата и държавата нямали място в човешките отношения.
В училище сме чували как Христо е бил “женен” за Венета и са имали малко дете.
Историческите сведения показват, че Венета и Христо са си направили церемония да отпразнуват с приятели любовта и обичта си, но не са извикали свещеник да им “освети” връзката.
Личната свобода за тях е била също толкова важна, колкото и обществената.
Захари Стоянов описва доста живописно сватбата на Христо и Венета:
Тя се извършила през юли 1875 г., когато вуйчо ѝ – владиката Панарет Рашев, отсъствал от Европа. Венета просто избягала от него, оставила богатата трапеза и отишла да живее по бордеите. Със сълзи на очи желаела, щото венчавката да стане по старата мода, със свещеник. Ботев я уверил, че той умира, но пак не приема да му чете поп на главата….
Клинчаров описва сватбата така:
Надве-натри ступал „сватбата“ по новата мода, сир. без поп и без светена вода, в присъствието на голтаци хъшове (…). Настоявала наистина Венета „да се направи тази сватба по закон“, да не става толкова „ашкере“, но веднага, от уважение към чувствата на поета, които тя държела по-горе от глупавата религия, отстъпила. (Клинчаров 1910: 453).
Свобода СтаниМирова 
Вашият коментар