Тези дни за първи път се опитах да организирам мои приятелки, които не са политически активни, за гражданска съпротива на феминистка основа. Толкова ме болеше от случващото се в България и знаех, че трябва да направя нещо по въпроса. Но когато си толкова притиснат от това, което се случва спираш да мислиш рационално и се... Continue Reading →

- Ето! Там! Ето я, виж я! - Къде? Под моста ли? - Това не е мост, това е надлез! Как не се научи?!? Майка ми много държи да се използва правилното название на това съчетание от желязо и бетон и постоянно ме поправя. Надлезът е накрая на града. На края на един дълъг, прав... Continue Reading →

Патриархалното насилие засяга всички около теб. Тоест всички от социалното ти обкръжение. Или иначе казано всички от твоята класа.

За да ти се „случи случка“ в България, дори не е нужно да се разхождаш в късните часове на денонощието. Можеш да си стоиш на маса в къщи „с приятели“, да си в училище, или просто да се прибираш по обяд от училище. Всъщност, повечето момичета, поне от моето поколение, израствахме с такива случки с... Continue Reading →