„Ако не сте възмутени до безобразие, значи не обръщате внимание“. Това е бил един от постовете на Хедър Хейер във фейсбук дни преди да бъде убита от Джеймс Фийлдс, един от участниците в нео-нацисткия парад в Шарлотсвил, Нова Каролина на 13 Август, 2017 година.
Много от мейнстрийм медиите отбелязаха събитията в Шарлотсвил, както отбелязват всяко събитие, което не се връзва с тяхната риторика – набързо и отгоре-отгоре. Като потребители на новини и медийна информация, ние сме свикнали да ни ощетяват и да представят информацията през призмата на водещата идеология. Но в този случай, повърхностното отразяване на новините от Шарлотсвил (най-гротесктното парадиране на фашизъм в историята на Америка от края на Втората Световна Война) е меко казано оскърбително.
Хедър не е просто жертва на тероризъм и случилото се далеч не се случи без предупреждение. Хедър е представителка и олицетворение на бързо растящото движение на хората, борещи се срещу всяка форма на омраза, в солидарност с множество афектирани групи. А както вече видяхме, има нужда от такова движение, защото организирани нео-нацисти определено съществуват не само в Европа, но и в Америка(както и по света).
Конфликтът е заради паметниците,
………….. или паметниците са заради конфликта?
Протестът на нео-нацистите в Шарлотсвил беше по повод намерението да се премахне статуя на някакъв си генерал от Конфедерацията (т.е. „Юга“ от войната на „Севера и Юга“). Паметници на губещата страна в гражданска война са рядко явление, защото никоя страна не желае да овековечава генералите, загубили войната. Също така, паметници на личности отпреди 150 години обикновено не предизвикват побоища. В случая причината за нарастващото идеализиране на тези статуи от крайно десните, се крие в историята на самите статуи, и как и кога те са се появили.
Посредствени, грозни, и евтино направени, конфликтните статуи никнат като гъби след дъжд през 20те (възхода на ку-клукс-клан) и 60те години (движението за граждански права). Голяма част от тях са масово производство и са били платени от една шепа жени – група националистически ентусиастки “Сестрите на Конфедерацията”.
Тези паметници са невидими за хората, за които не са предназначени. Но за жертвите на ККК те са навсякъде, накъдето се обърнеш – за да те преследват и да ти напомнят, че прародителите ти са били собственост и днешните ти права висят на косъм. Например, като неподозираща българка, аз бих подминала статуята на Марион Симс без изобщо да се замисля той кой е и с какво е допринесъл на света. Обаче, всеки студент в Медицинския Университет в Ню Йорк много добре знае, че Симс е бил психопат, който е купувал робини и ги е рязал без болкоуспокоителни в името на ‘’науката” и се е оттървавал с обяснението, че чернокожите не изпитват болка. А някакви други психопати след него са го нарекли „бащата на гинекологията“ (сякаш акушерките никога не са съществували) и са му направили статуя. Ей така, за да се навира в лицето на всяко цветнокожо момиче, което се престраши да прекрачи прага на университета.
Днес този паметник още си стои. Дори да не е вече с цел да напомня на всяка жена, пристъпила прага на институцията, на практика това е резултатът. Ако е с цел, това е ужасяващо, ако не е, е просто глупост, без каквато и да е нужда.
Ето затова, тези паметници оказват негативно влияние върху хората. Защото те са създадени, за да ги плашат, че при първа възможност те могат да паднат пак под ножа. Ние българите, този филм сме го гледали много пъти.
Я да видим кух ли си отвътре…..
След драматичните събития в Шарлотсвил, вече не останаха хора, за които статуите са невидими. Няколко паметника бяха свалени набързо и без много шум, благодарение на добре организираната намеса на градски и общински служители с етични ценности.
Други трябваше да паднат с гръм и трясък. Най-големият скандал бе предизвикан от свалянето като протест на статуята на Конфедерацията в Дърам, Нова Каролина на 14ти Август 2017 година. Видеото от протеста и бутането на паметника бързо стана най-гледаното видео в социалните мрежи. Несъмнено, има нещо приятно и задоволително в това как пада този грозен отпечатък на защитниците на робството. Пък и е много вълнуващо как се сгърчва в ръцете на протестиращите като някаква надуваема играчка.
Но хранителите на правата на неодушевените предмети бяха много възмутени от този „вандализъм“. Толкова възмутени, че натиснаха яко служителите на реда да намерят участващите и да ги арестуват. Полицаите се задействаха и бързо подадоха молби за ареста на 9 човека. Това само по себе си предизвика гнева на хората, защото в същото време – нео-нацистки побойници на Деандре Харис (цветнокож анти-фашист) още не бяха открити, а се носеше слух, че даже не са и издирвани.
Ти си аз …… и аз съм ти …. и ние всички сме едно…….
В неповторим изблик на солидарност към 9те човека, които получиха призовка за арест, около двеста души се струпаха да се предадат в полицията като съмишленици и съучастници в свалянето на кухата статуя в Дърам. Освен солидарност, морална отговорност и противопоставяне срещу фашистите, тази сцена показва и колко добре са организирани левистите в Щатите вече. Човек може да съди по това как всички са облечени в прости черни дрехи. Това не е спонтанен бунт, като тези по летищата през Февруари, след забраните за пътуване на мюсюлмани от няколко държави. Това е добре организирана проява и продължение на контра – протеста от 13ти Август .
Шок, гняв и страдание…………
Смъртта на Хедър Хейър е един от покъртителните епизоди в следствие на омразата на крайно десните групировки. Лозунгът им – „Убий всички обикновени хора“ (описан и добре анализиран от Анджела Нейгъл в едноименната й книга), някак си придобива по-реалистичен и ужасяващ вид и няма как човек да го игнорира.
Всеки реагира на терористичните атаки по различен начин. Някои се гневят, други се страхуват, трети тъгуват. По цялата страна хора се събраха в градове, малки и големи, за да почетат загиналата и да подкрепят финансово и морално 19те ранени.
Един ще падне, друг ще го смени и толкоз…..
На погребението на Хедър, майка ѝ Сюзън Бро се изказа за дъщеря си, и даде наставление на всички ни. Речта ѝ е просто неповторима и може би ще остане като една от най-силните и вдъхновяващи речи на нашето поколение.
Когато човек гледа как говори майката на Хедър, бързо може да си представи как е говорила и Хедър. Тя не плаче, не се кахъри – много добре знае защо дъщеря ѝ се бори срещу фашизма. Сюзън обаче не може да остане и безучастна – тя приканва всички ни да сложим страховете си настрани и да се допитаме до етичните си човешки ценности. Да защитаваме онеправданите, да се подкрепяме взаимно и да се борим срещу омразата!
{Видео майката на Хедър)
“Славата на Хедър Хейър тепърва започва – благодарение на вас, които ще поемете борбата ѝ“
В Америка нео-нацизмът далеч не е широко разпространен. Истината е, че много малко хора биха си сложили свастики пред къщата. Но също така е истина, че има доста расизъм, анти-семитизъм, ислямофобия, хомофобия и т.н. Има ги не само в сърцата на фанатизираните интернет тролове и оглупяващите потребители на телевизионна повърня. Има ги и в правителствените институции, и в законодателството и в съдебната система. Например, в момента в няколко щата се опитват да прокарат закони, които ще направят легално газенето на протестиращи. Какво по-фашистко от това?
От друга страна опасности, които заплашват оцеляването на човечеството дебнат отвсякъде. А и в кризисни периоди, отношенията между хората се изострят и в хаоса често изплуват кръвожадните психопати. За това, дори и най-малката проява на нацизъм е доста опасна и хората добре знаят, че бързо трябва да се спре и изкорени.
В навечерието на терористичната си атака, неонацистите побързаха да обещаят други събития, където да парадират извратените си „убеждения“. Събиранията бяха планувани за 19ти Август в много градове, включително и в Бостън. Там се събраха около 80 неонацисти, за да „защитят“ правото си на глас. В отговор на тяхното мижаво събитие, също в Бостън се събраха около 40 000 приятели на Хедър Хейър.
Приятели, не е време да “седнем с пуканките” и да гледаме безучастно как историята се повтаря. Време е да приемем тези явления сериозно, и ако наистина държим на моралните ценности като толерантност, свобода и човешко достойнство за всички хора. Време е да се изправим и да изкажем солидарност на висок глас!
Свобода СтаниМирова 