Всеки може да направи нещо, за да спре насилието

Тези дни за първи път се опитах да организирам мои приятелки, които не са политически активни, за гражданска съпротива на феминистка основа.

Толкова ме болеше от случващото се в България и знаех, че трябва да направя нещо по въпроса. Но когато си толкова притиснат от това, което се случва спираш да мислиш рационално и се депресираш. И това се случва с всички нас. Така действа колективната травма.

Не знаех откъде да започна. Идваше ми да пищя. Да крещя. Да си дърпам косите. И после прочетох историята за детето във Варна, за което съда е отредил да живее с баща си педофил. Тази манифестация на патриархално надмощие ми подейства като юмрук в лицето. Не мога да си представя по-голямо отчаяние от това да си с напълно вързани ръце и да не можеш да предпазиш детето си от насилника. Не мога да си представя по-голям ад от това.

И вече пищенето, крещенето и дърпането на косите не беше достатъчно….

Затова….отидох в кухнята…..отворих шкафа…..и изкарах телефона….

Седях…..гледах го…..телефона….. На кого да се обадя? На кого му пука за това какво се случва с жени, които не познава? Има ли такива?!

И така се сетих за един от най-впечатляващите за мен факти в статистиката –Ефектът на Пеперудата. Това е фактът, който промени разбирането ми за това как работи нашия свят. Знаете ли, че статистически, размахването на крилата на една пеперуда в Тексас може да предизвика ураган в Масачузетс (два щата в практически противоположни страни на континента)? Преди да прочета „Сигналът и Шумът“ на най-модерната и популярна звезда в статистиката (Нейт Силвър) не си давах сметка, че това не е някакъв виц, а е истинска статистическа теория. Една малка пеперуда на хиляди километри от теб, може да предизвика ураган.

Ураган, който да мине през парламента, през вилите покрай София, през палатите на морето …..и да изчисти всичкия боклук у нас….

Тази пеперуда определено ще е цветна и красива, си помислих аз….Я да си я представя кацнала на еднорог…..

Ето така ще изглежда революцията този път! Направена от жени за жени!

Започнах да пиша съобщения наред.

„Момичета, чули ли сте за ужасите? Ще има протест на 26ти Ноември. Хайде да ходим на протест!“

„….Да, чула съм … много е гадно….ама нали знаеш, че не съм по протестите…..“

„….Ами какво би направила? Може ли да говориш за това на учениците си? Можеш ли да дадеш пари? Можеш ли да направиш плакат? Можеш ли да напишеш статия? Можеш ли да се помолиш? Можеш ли да предадеш нататък?“

„Какво ще постигнем? Нищо няма да се промени, ако хората не се променят!“

„Революцията е милион малки революции. Все от някъде трябва да започнем.“

Слава богу никой не ме попита какви са исканията на протеста. Какво, аджиба щях да им кажа? „Официалните“ искания на протеста (тоест от либералните професионални феминистки от НПО-тата) са едно към едно точките на Истанбулската Конвенция, ама без да се наричат Истанбулска Конвенция.

Няма какво да ги споделям тия искания. Това е най-минималния минимум, който някой може да иска. И пак …..държавата това, институциите онова, как не ни е срам от чужденците, колко е тъп народа, че не разбира…. Честно, аман от тая буржоазна реторика!…..Срам ме е да препращам хората към тоя либерален бълвоч!

Хората отдавна са разбрали, че на институциите не може да се разчита. Повечето насилници са или военни, или полиция, или охрана. Все пак, основното препитание за мъжете в България идва от силови групировки. На кой да идеш да се оплачеш, когато полицаите изнасилват секс работничките на Скобелева Майка? На полицията ли? A aко си ромка, на кого ще се оплачеш? Ако мъжът ти е полицай или охрана и те пребива, на кого ще се оплачеш? С, или без Истанбулска Конвенция насилниците са във всички нива на държавните и капиталистическите институции.

Затова, изискванията към парламента едно на ръка. Нека си припяват либералките. Нужна е финансова и отбранителна независимост на жените!

Слава богу, независимите социалистически феминистки (нищо общо с БСП) вече са излезли с „неофициални“ искания, които засягат финансовата независимост на жената. Тези искания са „неофициални“ не защото тези жени не са организатори на протеста, а защото на тях никой не им плаща да го организират и в капитализмът само спонсорираните искания са „официални“.

Много ми харесват тяхните искания. За мен социалистките изискват от държавните и капиталистическите институции правилните неща. Засягат майчинството, заплащането и трудовите условия. Аз напълно подкрепям тези искания.

Ама какво да кажа на тези жени, които не вярват в държавата? Не вярват, че държавата ще си мръдне пръста. Не вярват, че и да крещим и да врещим……няма значение…насилнците са на всяко ниво на институциите, които уж трябва да ни защитават.

Ние отдавна сме разбрали, че не можем да разчитаме на държавата да ни предпазва, че парламентарните представители не ни представляват в истинския смисъл на думата. Когато т.нар. „народни представители“ правят нечовешки изкавания в парламента, те не говорят от наше име.

И къде са исканията към най-гнусната патриархална институция в историята на човечеството – църквата? Църквата, известна с педофилия, патриархална пропаганда, обиране на парите от народа? Ония ми ти брадатковци в златни рокли пак ще гледат от кадифеното си ложе без да си мръднат пръста!

Колкото и да припяват ония от църквата, от парламента и случайните проповедници на патриархата, за нас, жертвите на домашно насилие НЕ са виновни! За нас, всеки човек има исконното право да не бъде нараняван (физически и психически). Това са елементарни човешки ценности, спазването на които изискваме от нашето общество, а не от някой друг.

Затова, в духа на антиавторитарността, призоваваме хората да направят всичко по силите си да спрат това насилие! Ето някои идеи:

1. Хората да се организират по семейни начала и по съседски (по селища, квартали, блокове) и да не допускат боища и убийства под носа си.
2. Родителите да научат децата си никога да не посягат и да не търпят да им се посяга.
3. Учителите да отказват да преподават патриархална пропаганда.
4. Вярващите да изискват от църквата да отвори манастирите за убежище и ковчезите за финансова подкрепа на пострадали жени и деца.
5. Работещи в различни нива на държавни, обществени и корпоративни институции да прилагат натиск и да изискват промяна.

Жените трябва да се защитават и подкрепят една друга, а мъжете трябва да се отрекат от всички форми на насилие!

Ние вече няма да търпим! Нека вземем проблема в ръцете си!