Някога
Никога не съм ти викал
и
Никога не съм те шлевил
***
Никога не си ме рисувал
и
Никога пред мен не си се червил
Телепатия
Усещаш ли ме от далече?
Знаеш ли, когато мисля за теб?
Чуваш ли ме, когато ти милвам реброто?
Рисуваш ли ме, когато ти галя ухото?
Сънуваш ли ме на голо, когато ти поемам ръката?
А когато аз те сънувам, ти гледаш ли жадно луната?
Танц
Той сигурно е искал да те изплющи
А ти?
Аз, като тридесет и девет годишен мъж
А ти?
Аз ли? Аз искам по усещане!
А ти?
Прощално
< на Милена>
Помниш ли оная топка, която
беше хвърлила във парка?
Тя най-накрая докосна земята,
Но първо ме удари по главата
Аз се разпищях, после се разревах
И накрая се разсмях
Хвърлих топката отново в парка,
но тя още не е докоснала земята
Мисля, че сега тебе ще удари
по главата….
Писмо
Вчера исках да ти пиша писмо.
Красиво, с безчет ръкописни завои.
Щях да ти благодаря, че ме желаеш
безмълвно, безсрамно и безсластно.
Но днес се събудих и осъзнах,
че мене вече ме няма.
Че когато ми говориш,
аз те слушам, но не те чувам.
Че когато ме придърпваш,
аз те следвам, но не те жадувам.
Че когато ми казваш, че мислиш за мен
аз ти кимам, но не те вербувам.
А си ми толкова мил и симпатичен.
И не искам да те огорчавам.
Но пък и не искам да се оправдавам.
Напълно осъзнавам,
че се мъчиш да ме заплениш.
Не заради нещо друго,
а за да изпитаме отново
какво е да гориш.
***
Ала, приятелю!
Аз вече съм далече!
При мене вече мен ме няма!
Рибите вече са ми счупили врата.
Птиците вече са ми разнесли прахта.
Хищниците вече са ми обругали плътта.
***
Казваш, че ти това го знаеш!
И точно затова ме дърпаш, да ме приближаваш…
и затова около мен се въртиш и ме забавляваш…
За да съм тук и за да съм сега…
За да съм с теб, и да не питам кога…
Ти искаш да сме заедно в момента!
Да не го оставяме да ни подминава!
Да се отдадем на музиката нежно да ни прелъстява…
Да се отпуснем и в живота да се влеем както подобава…
И тогава аз най-истински те оценявам…
И даже малко се зашеметявам…
И сърцето ми прескача…
Когато започна да ти пиша:
…Благодаря ти…..
Вашият коментар