„Винаги готов!“ – тогава и сега

Останах си с объркването, докато един ден не ни заведоха на екскурзия в Бузлуджа. Там не трябваше да говорим, не трябваше дори да шепнем, стоейки под огромните мозайки на партийните лидери. Тогава изведнъж ми се доходи до тоалетната, за което бях смъмрена от учителката, защото трябваше да чакаме екскурзоводката.

Взeмат ли децата на “Запад”? Зависи!

Една вечер след дълго пътуване и тотален глад за общуване, с партньорът ми решихме да слезем до бара в хотела, в който бяхме отседнали. Децата бяха заспали. Всичко беше точно.   Поръчах си сухо мартини без маслини, защото не обичам маслини. Той си взе уиски без лед. Барманът ни се усмихваше. Много сладки му се... Continue Reading →

Без право на аборт, няма как да има щастие

Имам една приятелка, която ми залива фейсбук фийда със снимките на сина си. От както се роди - професионални снимки всеки месец. Може партньорът й да е професионален фотограф.....не знам....но постоянно гледам снимки на усмихнатото й дете - първо ядене, първа коледа, първо прохождане, снимки на семейството на море, на планина, с бабите и дядовците,... Continue Reading →

Равни ли сме, тате?

Преди време, един мой близък човек (либерален индиец) ми обясняваше как в неговото семейство всички били равни. Всички мъже в семейството - братята, бащата, дядото и внуците си държали парите заедно. Всеки допринасял по колкото може ......и практически всичко, което може. И ако дойдат черни дни щели да делят наравно. И така ако нещо сериозно... Continue Reading →

Мостът на Лиляна (една тежка история за “леката” жена)

- Ето! Там! Ето я, виж я! - Къде? Под моста ли? - Това не е мост, това е надлез! Как не се научи?!? Майка ми много държи да се използва правилното название на това съчетание от желязо и бетон и постоянно ме поправя. Надлезът е накрая на града. На края на един дълъг, прав... Continue Reading →

Две истории от патриархата – преди и сега

СЕГА- Какво става с Поли? Съвсем се изгуби! - питат ме общи приятели. - Взеха й парите, ожениха я, забремениха я и сега не я пускат да излиза от вкъщи сама - отговарям аз. Трудно ми е по друг начин да опиша дивия патриархат в България без да се разчупя на парчета докато говоря... затова... Continue Reading →

Когато баба защитава патриархата

Предполагам, че има жени, които не се чувстват потиснати от патриархата. Една от тях е баба ми. Животът на баба ми, обаче, не е много типичен. Свекървата на баба ми е била необикновена жена. Прабаба ми  (свекървата на баба ми) отгледала синовете си да уважават жените. И когато дядо ми тръгнал да се жени, тя... Continue Reading →

ЖИВОТ В СТРАХ

За да ти се „случи случка“ в България, дори не е нужно да се разхождаш в късните часове на денонощието. Можеш да си стоиш на маса в къщи „с приятели“, да си в училище, или просто да се прибираш по обяд от училище. Всъщност, повечето момичета, поне от моето поколение, израствахме с такива случки с... Continue Reading →

Какъв мъж е, ако не се бръсне под мишниците?

Мъжете са интересни създания и по цял свят са различни и трудно разбираеми, но когато ги опознаеш, започваш да се възхищаваш на простотата и първичността им! Тъй като съм имала удоволствието да бъда интимна с мъже от различни краища на света, аз знам някои от най-важните неща как да разпознаеш дали някой е "мъж" или... Continue Reading →

Блог в WordPress.com.

Нагоре ↑