Тази година на 8 ми Март си взех почивен ден от работа. Не само от работа на работата, но и от работа вкъщи.
Какво като не е официален национален, или религиозен празник? Реших, че ще си го отпразнувам и ще започна нова традиция за себе си!
Даже така ми се услади, че със сладостта си направо ме корумпира. Галантно опасни мисли се промъкнаха в главата ми. Почивка, сладка почивка….искам почивка…
И някакси от подсъзнанието се обади гласа на баба ми…. “Днеска не се пере, баба! Да знаеш! Няма да переш!” или “Утре е задушница, баба – не се работи!”
И от нищото се сетих как съквартирантката ми от университета не искаше да мете деня преди изпит, за да не стане така, че да си изхвърли късмета.
Дали са предразсъдъци това? Или са признак на умело координирана съпротива срещу патриархалния строй?
Каквото и да е, работи добре! Дава разрешение на всяка жена да си почине. Не само физически, но и психически. От одумките на другите и от тези в собствената й глава – чувство за вина и недостатъчност, например.
Малките дяволчета спират да ни тормозят, само ако всички заедно решат, че трябва да се почива. И затова аз решавам да спазвам традициите – щом бабите така са казали, така трябва да е – на тоя ден да не се работи! Кой може да спори с мъдростта на богините?
В коментарите пишете кои дни трябва да са почивни от домашен труд. И дайте да се разберем да не работим!
Свобода СтаниМирова 
Вашият коментар