Първата анарха-феминистка група в света е създадена като част от процъфтяващото анархистко движение в Аржентина през деветнайсети век. Тя издава първия анарха-феминистки вестник, La Voz de la Mujer (Гласът на жената). За жалост историята на анархисткия феминизъм в Аржентина рядко се признава. В най-добрия случай бива само спомената, в най-лошия – игнорирана и забравена.

Нина Георгиева (този разказ е първо публикуван в списание dВерсия в антологията "Времето е наше?") Ми ми фа сол сол фа ми ре  В тази къща имаше пиано. До тогава бях виждала пиано само по телевизията. Не разбрах кога го докараха, един ден просто се появи. Аз прекарвах много време в тая къща. Това беше... Continue Reading →

Когато говорим за изток трябва да се има предвид, че до голяма степен наричам интеграцията фалшива, защото тя е само частична и е свързана с принуда, а не със създаване на добри условия за всички граждани в режима. За разлика от западните страни, в източния блок има нещо като интеграция на романите. През годините на социализъм те са задължени да прекратят "номадския" си начин на живот и да се преместят в постоянни общински жилища.

Парадното влизане на Кристалина (що за име, по дяволите?) Георгиева в МВФ, облечена в официална селска дреха от времето преди да ни цивилизоват с глобализацията, изобщо не ми е смешно. Не мога да си представя по-трагично събитие, даже. Финансовите институции не хвърлят циркови представления за забавление на простолюдието, ако нямат намерение да сервират същото това... Continue Reading →

***от Урсула Ле Гуин*** "Помолиха ме да ви разкажа какво е да си на двайсет и бременна през 1950та година Какво е да кажеш на гаджето си, че си бременна, и той да реши да ти разкаже за негов приятел в казармата, чието момиче му казало, че била бременна, и приятелите го съветвали: - Ние... Continue Reading →

https://youtu.be/udOSSC-cC6U