Говоря за новия текст публикуван в dВерсия преди няколко дена „Свобода или Равенство? Да, моля!“
Авторката е Жана Цонева, която определено е една от най-добрите български автори/анализатори в момента. Аз попаднах на нейна статия за политическата ситуация в БГ в Jacobin Magazine миналата година и оттогава съм впечатлена от нея като автор. Този текст, обаче надмина не само очакванията, но и мечтите ми за български феминистки текст.
За мен това несъмнено е най-добрия феминистки текст някога писан на български и идва точно навреме, когато жените и мъжете в България започват да си отварят очите за причините, предизвкващи увеличеното патриархално насилие. Най-важното е, че Жана Цонева успява да засегне най-болните феминистки точки за България, необяснени досега от либералните и НПО феминистки, които продължават да остават нерелевантни със „западния“ си неолиберален феминизъм.
В този кратък, ясен и точен текст, авторката формулира домашното насилие като социален, а не личен проблем; прави връзката с икономическото положение в страната; обяснява защо мъжете също трябва да се борят срещу патриархата и всичко това успява да го изложи като антитеза на политиките „свобода или равенство“ от прехода. Евала!
Ето и няколко от най добрите цитати от текста:
„Всички се раждаме равни, но не можем да се осланяме само на това и да го третираме като даденост. Равенството не е имунизирано от набези, а трябва да се отстоява всеки ден. “
„Ако се върнем на идеологемата на прехода за равенството и свободата, след като гъвкавите пазари я опровергаха като ни направиха едновременно и по-неравни и по-несвободни, значи можем да искаме и да се борим за обратното: и свобода, и равенство.“
„Феминизмът не е просто идея за повече права на жените, още по-малко карикатурата „мъжемразство“, а програма за едно по-равно, по-справедливо, по-солидарно, по-спокойно и по-цивилизовано общество, от което еднакво печелим и жените, и мъжете.“
„Унищожаването на патриархата ще спаси и мъжете, затова е в техен интерес да се борят с него заедно с нас. С жените е подобно: те са първите жертви на патриархата, но немалка част от тях едновременно с това съучастват на възпроизводството му. “
„…свръхгъвкавите и влошаващите се условия на труд също „секретират“ патриархат, защото когато оцеляването на семейството става по-трудно, съвсем логично бащата „затяга“ редиците и започва да властва с твърда ръка вкъщи.“
„Жените не са по-слабият пол, но са в отслабена и подчинена позиция заради серията реформи в трудовото законодателство и икономическа политика, които „освободиха“ труда и пазарите от „закостенелите“ институционални рамки. Но вместо да освободят жените, реформите ги направиха по-зависими от съпрузите и партньорите им. “
„Домашното насилие е „частен проблем“ само на пръв поглед. То е на първо място социален проблем, който не може да се разреши от отделните потърпевши, а с усилията на обществото като цяло. “
„Когато един мъж посяга, то не е защото е „загубил контрол“ над себе си в този момент, а именно за да си върне контрола над жената, схващана като негова собственост. И въпросното схващане не е вкоренено в личната патология, а е нещо, което се култивира на ниво общество. Широкоразпространени патриархални ценностни норми задават полово разделение на труда, според което едни са собственици, а други – активи, които съществуват, за да задоволят потребностите на първите.“
Свобода СтаниМирова 
Вашият коментар