Ако можеш да прочетеш това….и си жена, това е благодарние на жени преди теб, които са се борили за правото жените да пишат и четат.
Ако можеш да караш колело и си жена…
Ако можеш да избираш партньора до себе си си жена…
Ако можеш да гласуваш и си жена…
Ако имаш достъп до контрацептиви и си жена….
Ако можеш да седиш на масата заедно с баща си и си жена…
Ако имаш смелостта да изказваш мнението си и си жена…
Ако имаш смелостта да си поискаш оргазъм и си жена…
Ако имаш смелостта да се защитиш и си жена…
Ако имаш право на майчинство и си жена…
Ако имаш право да се оплачеш от насилие на работа или в училище и си жена….
Ако имаш право да влизаш в църква и си жена….
Това е защото жените преди теб са се борили за тези права.
Или по-точно казано е „феминистките са се борили за тези неща“. Те са се борили независимо че са били подигравани, обругавани, осквернявани и горени на клада.
Феминистките вярват, че борбата на жените е толкова важна, колкото и всяка друга борба за човешки права.
Феминистките не са известни с мъдрите думи на брадитите будители и синеоките апостоли. Феминистките не ги канонизират в църквата и не ги пускат по телевизията, защото ние сме неудобни.
Ние нямаме водители, нямаме лидери, нямаме генерали, поручици и подполковници. Ние се борим докато бъркаме манджата, сгъваме дрехите, или плетем чорапи на седянката.
Ние сме много и сме различни. Ние сме ниски и високи, къдрави и оплешивяли, тихи и шумни, страхливи и безсташни.
И това, което ни свързва е че сме жени в една и съща система. Че сме потиснати от една и съща йерархия, поддържана с насилие над нас.
Ние сме съвокупният образ на ЖЕНАТА и ни свързва борбата срещу патриархата!
Честит Осми Март, хора!
Вашият коментар