Имам една приятелка, която ми залива фейсбук фийда със снимките на сина си. От както се роди – професионални снимки всеки месец. Може партньорът й да е професионален фотограф…..не знам….но постоянно гледам снимки на усмихнатото й дете – първо ядене, първа коледа, първо прохождане, снимки на семейството на море, на планина, с бабите и дядовците, чичовците и лелите…..изобщо….семейна идилия….
И гледам ги тия снимки….и всеки път си мисля за едно и също нещо….как цялото това щастие нямаше да го има ако не беше аборта, който й помогнах да направи преди 12 години.
Историята на аборта е кратка.
Бяхме на студентска бригада в Америка и почти не се познавахме. Покрай аборта станахме приятелки.
Нямаше кой друг да й помогне. На третата седмица след като пристигна в Америка Валя (използвам друго име) рабра, че е бременна. Оня мръсник от Ямбол й бил казал, че нямало да се изхвърли в нея. Очевидно я беше излъгал.
Заведох я в Planned Parenthood. Държах й ръката през цялото време. Търках й сълзите. Купих й болкуспокоителни хапчета. Давах й портокалов сок и шоколад за подсилване.
След две седмици вече бяхме забравили за случката. 💜
Сега си спомням за аборта, защото я гледам толкова щастлива и й се радвам.
Спомням си също, защото искат да делегализират абортите в САЩ и по света.
Това щастливо бебе от снимките нямаше да го има, ако абортите бяха нелегални, когато Валя разбра, че оня мръсник от Ямбол се е изхвърлил в нея без нейно съгласие.
Амин!
Свобода СтаниМирова 
Вашият коментар