Професр Тити Батачария представя „Теорията за Социалното Възпроизводство „(цялото видео с превод на български е в края на този пост)
Икономическата теория ни учи, че в капиталистическия начин на производство работниците, са тези които произвеждат стоките и това е „биещото сърце“ на системата. Но социалната теория на възпроизводството задава въпросът –
Ако работниците произвеждат стоката, кой произвежда работника?
Теорията за социалното възпроизводство е всъщност теория за социалните процеси, които произвеждат трудовата сила като стока и как тези социални процеси на производството на работната сила са свързани и завсисими от социалните процеси, които произвеждат стоките.
Да кажем, че работничката отива на работното си място в 7:00 сутринта и напуска работното си място в 5:00 часа вечерта. Социалната репродуктивна теория е за това, което се случва преди 7 часа сутринта и след 5 часа вечерта.
Да се върнем отново към въпроса кой произвежда работника. Първият отговор е очевидния, че защото работничката е имала легло да спи и къща, в която е било леглото и храна, за ядене. Че трудовата й сила се е възстановила достатъчно, за да се върне на работа в 7 с утринта. По същия начин след 5:00 часа тя се прибра у дома и процесът започва отново. Тя вероятно има подкрепа от приятели, или семейство, които предлагат психическа подкрепа за нея, защото тя може да е имала тежък ден на работа….за да може тя да се върне на следващата сутрин на работа. Това е социалното възпроизводство в частната сфера в рамките на семейството, така че част от отговорът е доста ясен.
Другият аспект на отговора на въпроса – кой произвежда работникa? Според социалната теория на репродукцията е биологичното възпроизвеждане на работната класа, което се случва в рамките на семейството чрез раждането на деца и това е един от ключовите начини, по които работническата класа се възпроизвежда. Но разбира се възпроизвеждането на работническата класа в семейството не е единствения начин, по който работническате класа се възпроизвежда в рамките на социалния контекст. Имиграцията и робството са два от основните начини, по които хората са принудени в национално обвързан обект като работна сила.
Как се различава Теория на Социялното Възпроизводство от широката феминистка теория?
Преди теорията за социалното възпроизводство, много феминисти осъзнаваха и има няколко прекрасни творчески работи около приватизираното социално възпроизвеждане – като домашния труд, работата в семейството и т.н. добре теоретизирани и творчески представени идеи преди теорията за социалното възпроизводство и много феминисти всъщност мислят, че границата на социалното възпроизводство завършва в семейството. Но това, което книгата се опитва да засегне е, че ние виждаме обхвата на теорията за социално възпроизводство, много по-широко от семейството.
Например, че възпроизвеждането на работническата класа не е само до работата, която се извършва в семейството, но и какъв вид достъп има тази общност до вода. Помислете за Флинт, Мичиган или Детройт, където достъпът до вода зависи от принадлежността ти към определена класа или раса. До какви пубични паркове имат достъп децата на работническата класа? Каква е здравнатa система, до която има достъп работническата класа?
Значи тези обществени функции, тези публични социални услуги ние аргументираме в книгата също са важни части за социалното възпроизвеждане на работническата класа и това е мястото, където мисля, че книгата е много ясна и се опитва да мисли за всички тези различни социални отношения. За тези капиталистически социални отношения, които всъщност възпроизвеждат работническата класа.
И истинският урок, който мисля че е за нас, които написахме тази книга, и се надявам, че истинският урок за следващото поколение мислители и активисти е, че сме разбрали, че капитализмът се нуждае от стабилен набор от социални отношения за да възпроизвежда себе си. Че трябва да има определена работна дисциплина, определени политически формации, които позволяват на капитализма да се възпроизведе. Във всеки един момент, когато тези социални отношения са насилени от капитализма, също са моменти за потенциално разтърсване на тези социални отношения.
Така че всяка битка за жилище, всяка битка за свободен достъп до здравеопазване всяка битка за вода….чиста вода може също да вземе формата на и със сигурност има потенциалът за по-широк антисистемна борба и това е истинския урок, който мисля, че ние научихме от теорията на социалното възпроизводство. И се надяваме че хората ще развиват този урок както в академията, така и на улицата като активисти.
Свобода СтаниМирова 
Вашият коментар