Националният поет любовник, Пейо Яворов е често споменаван с жените, чиято смърт свързваме с неговата любов – Мина и Лора.
Митът за чистата и мръсната любовница, вечно противопоставени една срещу друга, борещи се за неговата обич е така въплътен в представата ни за Мина и Лора, че е трудно да си представим как се вписват другите жени, които Пейо Яворов е преследвал. Ако националният любовник, не беше представян като чувствителен и влюбчив, а като разбивач на женски сърца, щеше да ние по лесно да осмислим другите жени в живота му – Дора, Дора, Весела, Нонка и т.н.
Яворов не е живял кой знае колко дълго време. Той се самоубива няколко дена преди да бъде осъден за убийството на Лора. Бил е само на 36 години, а е можело да живее и върлува поне още 50 години. Ако това беше така, щеше да има къде, къде повече жени, чийто живот да бъде прекъснат или провален, благодарение на него.
Но уви, освен Мина и Лора, знаем със сигурност само за няколко други.
Нонка Чипева му е била колежка и учителка в Анхиало, не се знае до каква степен той е успял да се вкопчи в нея, само че я преследвал нея и приятелката й Екатерина. По същото време Яворов разказва в писмата си как изнасилва дъщерята на хазяйката си и го изгонват от селото. Ето как разказва Пейо за това:
„За нещастие живеех при една старица, която имаше дъщеря – млада вдовица с пленителна хубост”. Телеграфистът преценява, че майката зорко бди и макар че вдовицата му се вижда незадоволена, решава да не я напада. Но една вечер той се прибира по-рано. Чука се на вратата му и когато отваря, той с изненада вижда хубавата си и млада хазайка. Яворов преценява, че съдбоносният момент е настъпил. Без думи той се спуска първо да я нацелува, пък после каквото стане. Младата вдовица оказва лека съпротива. Но майка й ги издебва и се вторачва в Яворов с почервенели от гняв очи. Дъщерята се изплъзва бързо, а старата нарежда на квартиранта да си обира крушите.“
Благодарение, че майката на жертвата го изгонва от селото, Нонка също се оттървава от Пейо. Весела Монева не е имала този късмет. За нея знаем, че е била придърпана в хотелска стая с негови „приятели“ и забременява. Тя не прави аборт, а ражда и отглежда детето в Швейцария.
Дора Габе също попада в неговата клопка, но също се изскубва преди да е прекалено късно. Най-известните антисемитистко произведение на Яворов „Евреи“ е написано в яростта му от това, че еврейката се е измъкнала.
За 16 годишната Мина, всички сме чували и знаем за трагичната й смърт. Това, което рядко се споменава е, че Мина умира от перитонит, който често се среща след аборт. Знае се, че Пейо отказва да я види и докато тя умира във Франция, той се отдава на „скръбта си“ в Софийското казино и разчита на секс работнички да му помогнат да освободи напрежението. „Женкарството“ му не е било особено на почит, и даже слабата му пиеса „В полите на Витоша“, с която се опитва да изчисти името си след смъртта на Мина не получава успех.
Яворов не е харесван и почитан сред литературния кръг в София, но е единствения поет на протофашисткото дясно крило на ВМРО, което набира поличтическа мощ. Така заема пост в театъра и представя слабите си произведения на сцена, които биват осмивани в пресата и това го вбесява.
От тази бяс може би най-много страда най-известната му жертва Лора, дъщерята на най-силните политически опоненти на ВМРО, либералите Петко и Екатерина Каравелова. Пребивана, унижавана и тормозена в продължение на повече от година, Лора се опитва да избяга многократно без успех.
След като я кара да направи аборт в петия месец, защото не била бременна със син, Лора едвам оцелява. Следват още побоища и стрелби, предимно в дома им на центъра на София, но и пред хората.
Последният й опит за бягство е почти успешен, но за съжаление той някак си научава и тя не успява да се качи на влака за Париж. Вечерта преди пътуването е намерена гола, обсипана в синини и простреляна в гърба. Пейо, някак си не успял да олучи слепоочието си, е намерен проснат до собствената си повърня близо до тялото на жертвата си.
Питате се, как така не знаем за това убийство, а са ни учили, че тя се е самоубила? Еми, прокурорът от ВМРО е бил натоварен с тежката задача да измисли как да завърти ситуацията, защото убийството на Лора е не само домашно насилие, но и политическо убийство. След повече от сто години, можем да кажем със сигурност, че прокурорът и последователи са успели и националното образование е утвърдило, че Лора е убила Яворов, а не обратното.
Свидетелка на последните дни на Лора е Дора Конова, чиято съдба също е трагична. Попада в тежката обстановка на насилие в Яворовия дом, защото е била омъжена за последовател на Пейо, Мишо Грозев (псевдоним Михаил Кремен). Дора е била много малка като са я омъжили и затова често е наричана “малката годеница”. Мишо насилва Дора да спи с него, но по неговите думи тя много се дърпа и не разбира задълженията си на годеница.
Дора Конова в последствие е оставена на „отговорно пазене“ в къщата на Пейо, защото Мишо отива с чета съмишленици да напада Одрин. Още на първия ден на пазене, Пейо я натиска и й се обяснява в “любов”.
Дора Конова в последствие е описана, като причината Лора да ревнува толкова силно, че да се самоубие със синини по очите. На Дора не й се разрешава да говори нито за убийството на Лора, нито за съпругът й Михаил. прокурорът от ВМРО успява да унищожи нейните показания и на няколко места в документите от разследването твърди, че Дора не трябва да бъде вземана на сериозно.
Въпреки усилията на ВМРО, либералите успяват да заведат Яворов на апелативен съд. Става ясно, че той ще бъде осъден за убийство. Яворов е безкрайно съкрушен и не вижда друг изход освен да се самоубие. Но не иска да се самоубие сам. Моли се на Дора да се гръмне с него и даже праща брат си да я увещава да умре за неговата Ромео-Жулиетова фантазия. Дора отказва и запазва живота си. Даже успява да се разведе с Михаил, но политическата обстановка и националната пропаганда я кара тя да се отдръпне изцяло от хората и я прави дефакто затворничка в собствения й дом до края на живота й.
Истината за националният любовник Пейо Яворов, е че той е бил нарцисист, насилник и убиец. Споменатите истории са само известните. Само тези на жените, чиято съдба е била в светлината на тогавашната преса и лична кореспонденция. За секс работничките, които често е посещавал, не се знае много и нямаме представа колко жени са пострадали. За жените, които е изнасилил и убил при нападението на Македония, нищо не знаем, но можем да предполагаме.
Ако сте ядосани от прочетенето, това е добре! И мене ме беше яд, когато първо осъзнах каква е истината зад националната любовна митология. И сигурно се питате как е възможно това и защо Яворов е славен като нежен любовен поет?
И отговорът на този въпрос ще ви ядоса! Това е така, защото Яворов е романтизирал насилието над жени. Оставям ви с неговия призив към жертвите „Не бой се и ела“ и препоръчвам да препрочетете писмата му към ученичката Мина, за това как Яворов е използвал ярки „тонове сиво“ за да опише порнографската си фантазия.
„Не бой се и ела“
По стъпките ми редом никне жълта злоба,
аз семето на зло неволно сея вред;
миг негде ако спра, пред мене зине гроба
на всеки идеал — и бързам пак напред,
тъй може би проклинан в майчина утроба…
Но ти ела, напук на орисия зла,
не бой се и ела.
И съсък на змии, и крясъци на жаби
аз чуя недосяган в тъмни самоти;
ден взора ми лови, нощ думите ми граби,
самси неведнъж обсипах с клевети,
че сила ме задавя сред безброя слаби…
Аз себе си ломя — от мене бягат Те,
но ти ела, дете.
Ела свидетелствувай — в мрачна безнадеждност
как чезна за доброто, как му вярвам аз;
ела свидетелствувай колко тепла нежност
душата ми опази в тоя леден мраз;
свидетелствувай още лудата безбрежност
на моята любов… Напук на участ зла,
не бой се и ела.
Свобода СтаниМирова 
Вашият коментар